Century Homes
10.08.2020 06:56
Заповядайте в новия ни офис на ул. Рафаел Михайлов №4
 English  Български  Русский
  
 
» Финансират седем училища в областта по Националната програма „Изграждане на училищна STEM среда“
» Работодатели се запознаха с мерките в подкрепа на бизнеса, засегнат от кризата
» Президентът Радев и министър Каракачанов пристигат в Търново за производството на Випуск 142 Добруджански
» Шест великотърновски училища ще правят изследователски центрове и лаборатории
» Императорско писмо ще се извисява на площада в римския град Никополис ад Иструм
» Всички новини...
Абонамент за Email новини
Съгласен съм с Политиката за поверителност, Условията за ползване и Общите условия
 
 
» Млади семейства преоткриват Ново село
» Батошевските манастири – две стари български светини в полите на Балкана
» Церова кория – живото село без престъпност и безработица
» Всички новини...


Търновци правели и пиели бира още преди Освобождението
Големина на шрифта:  A  A  A
Вероятно малцина знаят, че “баща” на българската лимонада е предприемчивият великотърновец Методи Хаджипетков (1861-1933 г.). Доколко популярен сред съвременниците си бил първият производител на жълтата напитка личи от факта, че той бил оценен не от кого да е, а от свищовлията Алеко Константинов, който в известната си творба “До Чикаго и назад” го представя така: “Той самичък, без да знае една думица иностранен език, тръгнал от Търново и през Хамбург и Ню Йорк стигнал в Чикаго. Браво на Хаджи Петкова, че е успял да се възползва от състоянието си”.
Само 40 години след изобретяването на машина за газиране на вода, Методи Хаджипетков внесъл полезното съоръжение и през 1882 г. произвел в Свищов първата българска лимонада. На вкус тя почти не се отличавала от сегашната. Основното в нея и тогава било лимоновото масло- есенция, която се извлича от лимонови кори. Нашият съгражданин пълнел своята лимонада в стъклени шишета с топчета, които предизвиквали не по-малък интерес от вкусното съдържание в тях. В спомените на д-р Сава Русев четем: “Когато селянин докара да продаде нещо на пазара на безценица, ще вземе толкова пари, че с тях едва успява да купи сол за добитъка, газ за осветление, катран за колата и ако му остане някоя пара, ще купи за децата армаган от града… Симидът и лимонадата били много обичани от селските деца. Имаше такава дума, че децата казвали: “Татьо, купи ми симид да ям с хляб”, или: “Татьо, купи ми бафъз с топче”.
Към средата на живота си бележитият великотърновец започнал да се занимава и с производство на вино и разноцветни мастила. През 1886 година открил нова содо-лимонадена фабрика. Създателят на нашенската амброзия бил сред първите туристи в старата столица и един от първите колоездачи в България. А може би спортно-туристическите му успехи отчасти се дължали и на редовната консумация на газираната напитка с неповторим вкус.
През 1912 година във Велико Търново вече имало две содо-лимонадени предприятия, едното от които било на Косьо Сарънедялков. В тях работели по около трима-петима работници, а произведеното питие имало “великолепна сладост” и се радвало на добър прием сред жителите и гостите на града. През 1918-1923 година такива предприятия имало и в района около Марино поле. През периода 1924-1929 година Ил. Пантелеев, М.Д. Матеев и К. Ив. Сарънедялков обединили капиталите си и създали содолимонадената фабрика “Амброзия”.
В миналото сода и лимонада произвеждал и Владимир Владков, който бил от стар и уважаван търновски род. Любопитен е фактът, че първоначално той държал кръчма, навремето посещавана от руските офицери. След години Владимир Владков изоставил кръчмарството и започнал да произвежда сода и лимонада, при това сам си приготвял въглена киселина за газираните питиета от счукани на прах мраморни камъни, които предприемчиви цигани му донасяли от турските гробища, а след това заливал тоя прах с кезап (сярна киселина). По-късно се отказал от производството, тъй като не успял да се пребори с конкуренцията.
До 40-те г. на миналия век произведената в града лимонада била сред любимите разхладителни удоволствия на малки и големи. Тя се предлагала във всички местни сладкарници, гостилници, ресторанти, открити бюфети. Малките болярчета и връстниците им от околните села предпочитали жълтата течност пред останалите безалкохолни напитки, а “върхът” на кулинарните изкушения за тях бил кебапче със симид и лимонада. Разнообразните сладкарски лакомства, които се приготвяли в търновските сладкарници, също добре “се връзвали” с божествения еликсир.
В летните жеги сред обичаните от старостоличани напитки била и бирата.
Историята вероятно още дълги години ще се занимава със спорния все още въпрос за произхода на популярната напитка, но няма никакви съмнения, че старостоличани “се запознали” с пенливата течност още преди Освобождението, когато Ст. Карагьозов предприел първите опити за производство на бира. С това начинание се заел още хаджи Ангелаки в съдружие с Д. Карагьозов, Ст. Сарафов и Петър Бегликчията. Пиво се произвеждало в Асенова махала и в квартала “Света Троица”.
Развитието на промишленото пивоварство в града обаче започнало в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век и се свързало с имената на Вилзер и Дейрингер. Първият открил пивоварно предприятие преди повече от 120 години. В него вложил 2500 златни лева, а годишното производство възлизало на 130 000 оки пиво. Фабриката на Дейрингер била по-малка. През 1895 година тя произвела 34 478 л пиво.
В края на ХIХ в. търновци вече се гордеели с новата си и изключително модерна фабрика за бира, собственост на братя Хаджиславчеви и Иван Халачев, който бил известен адвокат, народен представител от Народно-либералната партия, министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията. Във фабриката работели 28 немски и чешки майстори пивовари и общи работници от старата столица, а капиталът ѝ възлизал на 550 000 златни лева. През 1896 година продукцията ѝ била 212 500 л пиво, приготвено от първокласни сортове ечемик и съставлявала 60 на сто от цялото производство в окръга. През 1906-1909 година Н.Хаджиславчев осъществил първото голямо модернизиране и разширение на фабриката. Той доставил нови парни машини, с които увеличил енергийната мощност на предприятието, инсталирал и динамомашина “Сименс – Шукерт”. Тя се използвала за собствено производство на електрически ток за осветление и за производствени нужди. В следващите години фабриката станала едно от най-прочутите и модерни индустриални предприятия в страната, затова и неслучайно според Закона за покровителството на промишлеността тя била сред малкото в града предприятия, причислени към първи клас. Опитите на Ст.х. Д. Церовски да конкурира “Хаджиславчевата” бира чрез създадената през първото десетилетие на века нова пивоварна фабрика останали неуспешни. Факт е обаче, че по производство на бира Велико Търново се наредило на второ място в страната след Шумен. В началото на ХХ в. в града имало 101 заведения, в които се продавала бира, а до 40-те г. на миналия век пивоварството останало водещ отрасъл в хранително-вкусовата промишленост на старата столица.
Източник: www.dnesbg.com
03.06.2020
Потребител: Гост
» Вход » Регистрация

» 95 НАМАЛЕНА ЦЕНА
Двуетажна къща в добро състояние и равен двор в село Горна Липница, на 35 км от Велико Търново
Къща € 13 500
Локация: Павликени

» ПОД НАЕМ
Напълно оборудван хотелски апартамент за краткосрочен наем в центъра на Велико Търново
Апартамент € 0
Локация: Велико Търново




Политика за поверителност  |  Условия за ползване  |  Общи условия
© 2020 ch-eu.com. Всички права запазени.