Новина

Големина на шрифта: A A A

Село Мусина – магнит за приключенци, които не се боят да слязат в подземното царство

07.02.2024

МУСИНА НЕ Е СРЕД НАЙ-НАСЕЛЕНИТЕ СЕЛА В ОБЛАСТТА, НО ЗА СМЕТКА НА ТОВА В НЕГО КИПИ ПЪСТЪР И БОГАТ КУЛТУРЕН И СОЦИАЛЕН ЖИВОТ. Разположено е на 25 км от Велико Търново и е създадено след падането на България под турско робство. Сведения за първите жители в района обаче има още от времето на античния римски град Никополис ад Иструм. Много легенди и предания превръщат мястото в мистично и тайнствено. Безспорно емблема на локацията е т.нар. Мусинска пещера, която може да бъде посетена безплатно, както и геокомплексът „Понорите“, който е популярен и като „пътят към долната земя“.
В Мусина живеят малко над 200 души. От няколко години се наблюдава тенденция там да се заселват млади семейства с малки деца, които имат собствен бизнес и не разчитат на препитание в селото, както и чужденци. Вече няма свободни къщи за продан, а тези, които са останали необитаеми, в момента се реконструират и обновяват от наследниците. В малкото населено място няма банкомат и магазин и за да се снабдят хората с необходимите хранителни продукти, пътуват до близките села. Няколко момичета са ангажирани от Община Павликени като лични асистенти и носят нужното на възрастните и трудноподвижните директно в дома им. Понякога фелдшерът Тодор Попов и кметът Христо Иванов също влизат в ролята на куриери.

Читалището в селото е затворено, а сградата – продадена. Не функционира и училището. Въпреки това не липсва социален и културен живот. Всички празници се отбелязват в т.нар. интернационален клуб, който бе разкрит в Мусина преди пандемията. Той стана факт по идея на няколко чужденци, които се установиха в селото. Те с радост приемат българските обичаи и ритуали и са изключително ентусиазирани в провеждането им.Местните се шегуват, че би избухнала война в селото, ако при всяка проява не се осигури жива музика. Оркестър и певица вдигат градуса на настроението и задължително се играят хора на мегдана. Веселбата е толкова голяма, че дори тези, които минават с автомобилите си в близост, спират и идват да тропнат с тях.

В селото живеят около 20 деца, които всеки ден се извозват с автобус до училище в Павликени.

Мусинчани се хвалят, че няма престъпност в селото и вероятно това се дължи отчасти на осигуреното видеонаблюдение на възлови места. За спокойствието допринася и частна охранителна фирма, която пази от набези и кражби.
Казват, че всеки, който минава през селото, задължително се отбива през пъстървовото стопанство. Там отглеждат риба по екологичен метод и затова клиентите с радост се редят на опашка. Собствениците предимно продават на едро в региона, но никога не отказват, ако някой дойде да си вземе пъстърва на място.

НАЙ-ХАРАКТЕРНОТО ЗА МАЛКОТО НАСЕЛЕНО МЯСТО Е КАРСТОВИЯТ РЕЛЕФ. В миналото в района са властвали водни потоци и те станали виновници за образуването на причудливи подземни форми. Една от тях е очарователната Мусинска пещера, която не спира да привлича приключенци. Тя е с дължина 382 метра и е дом на огромна прилепова колония. Вярва се, че в нея е скрито съкровище от времето на турското робство, но никой не може да го открие, защото над него бди светец. Неговият образ може да се види в определен часови интервал от деня, когато лъчите на слънцето огреят пещерата под специфичен ъгъл.

В дълбочина на пещерата е разположено Синьото езеро, което според спелеолози е много опасно.
Втората изключително интригуваща локация под земята в Мусина е геокомплексът „Пропастите“, или „Понорите“. Той включва две огромни вдлъбнатини, свързани помежду си с тунел с дълбочина 24 м. До дъното им може да се стигне по изградени метални стълби, но се вярва, че образуванията са вход към подземното царство.

Третата дестинация в района, която не бива да се пропусне, е единственият у нас социализиран каптаж от римско време. Обектът е създаден по времето на император Траян, за да улови мощен извор със силен дебит и постоянна температура през годината, с която да захрани Никополис ад Иструм с вода.

Мусинчани тачат най-силно две събития. Едното се провежда на 11 май и е посветено на излизането на четата на Поп Харитон за Дряновския манастир. Всяка година на тази дата се правят възстановка, панихида, факелно шествие до паметника на загиналите в Априлското въстание и заря илюминации.
Вторият празник е местният събор, който се отбелязва на Петковден, празника на църквата „Св. Параскева“. Наскоро в нея богослуженията извършва отец Данаил, който преди това живял в Канада.

Историята на селото е описана в книгата „Мусинската република“.

Източник: www.borbabg.com