Century Homes
22.02.2024 06:36
Заповядайте в новия ни офис на ул. Рафаел Михайлов №4
 English  Български  Русский
  
 
» Самоводене – селото с 5 махали и река Раковец, която го разполовява и обединява
» Село Мусина – магнит за приключенци, които не се боят да слязат в подземното царство
» IT специалист от Канада се установи в Дичин, отглежда пуйки и патки
» Комфортният дом – предпоставка за щастливо семейство
» Високите наеми крият риск от преждевременна смъртност, показва проучване
» Всички новини...
Абонамент за Email новини
Съгласен съм с Политиката за поверителност, Условията за ползване и Общите условия
 
 
» Ливанец и украинка свиха семейно гнездо във великотърновско село Ветринци
» Велико Търново стартира 12-о издание на екопроекта „Моята градинка“
» 11 общински имота във Великотърновско на търг през януари
» Всички новини...


Новина

Големина на шрифта:  A  A  A
Адрес: На село! Селска идилия предлага Миндя, а красивите къщи, декор за два български филма, са визитната й картичка
13.10.2022
Сред немалкото добре уредени села около Велико Търново, има едно кътче, където човек все още може да се потопи в истинска селска идилия. И това е Миндя. Докато си вървиш по асфалт, изведнъж встрани от теб се извива романтичен селски път, а сред тревата все още личат следите от каруци. И въображението те понася в минали времена, далеч от всекидневните грижи. Разположено на два хълма и две дерета – Бараганско и Грънчарско, разделени от река Веселина, сред много зеленина селото предлага невероятни гледки и къщи със специфична архитектура, от които над 20 са обявени за паметници на културата още през 80-те години. Те са в стил „Моравия“ – мода, пренесена през 20-те години от миндювчани градинари, работили в Австро-Унгария. Точно красивите къщи из цяла Миндя, с наредени един до друг прозорци и запазени селски керемиди, дори на реновираните, са впечатлили и режисьора Анри Кулев, който избира селото за естествен декор на филма си по сценарий на Станислав Стратиев „Врабците през октомври“. Тук е сниман и филмът „Иван Кондарев“, отдавна превърнал се в класика. Миндя е вдъхновила и родения тук писател Васил Попов при създаването на книгата с разкази „Корените“, дала начало на цяло направление в съвременната ни литература.

А има и къщи уникати. Такава е била Дачковата къща, близо до старата църква, за основа на която са използвани дървета, а над нея са издигнали стените. Някога паметник на културата, заради забрана собствениците сами да извършват ремонти, сега тази къща е в храсталаци и руини.

Три пъти се е местило селото и все заради чумата. До 1960 г. е било към Еленска околия. Най-напред е било разположено в околностите на Бараганското дере, а кръчмите и хановете наброявали към 18. Вода в селото има редовно, то е едно от първите водоснабдени във Великотърновска община – още от 1928 г., а старите миндювчани са ходели с волски впрягове да вземат немските тръби от гарата в Горна Оряховица. Все още вършат работа, но след 100 години нормално е да започнат да аварират. Канализацията е частична и незаконна.



ЩЕ СЕ СТРОИ НОВ МОСТ



Не всички улици са асфалтирани, както е навсякъде. „Имах намерение до края на мандата да няма неасфалтирана улица, но май няма да стане, защото има други неща, които са приоритет“, коментира Иван Иванов, три пъти кмет и два пъти кметски наместник, който от 2003 г.управлява селото. Новината е, че тази година ще започне изграждането на нов мост, който да свързва двата края на Миндя. Съоръжението ще струва 61 000 лв. и е включено в инвестиционната програма на Общината. На това място има мост, построен след най-голямото наводнение, сполетяло селото през 1963 г. При това наводнение били съборени всички мостове в Миндя, но жертви нямало, само две удавени магарета, разказва 62-годишният Иван Иванов. На 19 юни 2014 г., когато е последното наводнение с разрушителни последици, същият този мост претърпява поражения и експлоатацията му вече е опасна за хора и коли.

През 1964 г. до 2008 г. училището в Миндя е със статут на интернат, а в голямата жълта сграда с огромен салон се провеждали и селски тържества. Това директорите невинаги разрешавали, защото сградата била държавна собственост, затова се наложило построяването на нова в центъра на Миндя, която е градена близо 10 години и е открита официално през 1996 г. Сега в нея се помещава читалище „Развитие – 1893“. А старата сграда на интерната е закупена, но в нея не се прави нищо и върви към разруха.

Интересът към закупуване на имоти в Миндя е голям още от миналата година. Дори има собственик с 12 – 13 къщи, не остават по-долу и англичаните, които са се заселили през 2007 – 2008 г., някои от тях са с по два-три имота. Новото строителство е малко, затова пък масово хората ремонтират. Цените на имотите са високи, но не колкото по времето на английския бум. Границите са широки – от 25 до 150 хиляди лева. Иначе близо 500 са къщите в Миндя, разпръснати във всички посоки. В миналото, отделно в местността Караорман, в т. нар. еленски лозя, имало 550 колиби. С местата в регулация и обработваемите земи сега китното село се е ширнало върху 37 декара площ.

В Миндя също си имат паметник със скулптура на върха, подобно на „Майка България“ в старата столица. Той е издигнат през 1985 г. в памет на загиналите опълченци и във Втората световна война миндювчани. Фигурата „Скърбящата майка“ е дело на проф. Ненко Маров и е заменила петолъчката след 1989 г. Любопитен факт е, че процентно спрямо броя на населението Миндя е дала най-много опълченци – 14, и всичките са били градинари в чужди страни.

Въпреки едно-две раждания на година населението на Миндя намалява и заедно със застаряването това е най-голямата болка на кметския наместник. „Има млади хора, но те стоят тук само през почивните дни, а през останалото време си оставаме пак ние, възрастните“, оплаква се той. 160 по постоянен и 250 по настоящ адрес са жителите на Миндя сега. За разлика от годините на най-големия си разцвет – 30-те години на миналия век, когато са наброявали близо 2000 души. До 1960 г. е имало и родилен дом. Осезателно е английското присъствие – 11-12 семейства, които напълно са се интегрирали. Сред най-известните англичани е починалият наскоро Томас Дейвис, един от основателите на „Миндя рок фест“, и фотографът Тим Клинч. Увеличението до 250 жители е от времето на пандемията, а повече от новите заселници са млади хора.

Открай време основен поминък е земеделието и животновъдството. При обработваеми земи около 10 000 декара в стопанството сега арендаторите обработват малко повече от половината. Пет животновъдни ферми имало в миналото, а най-голямата ферма в общината с 500 дойни крави, порода „Шарено холандско говедо“, внос от бившата ГДР, била именно в Миндя. Сега трите бивши обора са превърнати в птицеферми, собственост на Георги Арабаджиев, и във всяка една се отглеждат по 12-15 хиляди пилета. До 1975/76 г. е било развито много и зеленчукопроизводството заради плодородната земя по поречието. Другият местен бизнес в днешно време се представлява от строителни бригади, в една от които работят десетина човека от селото, а другите две са по-малки. Те са придобивка за местното население, което редовно ги наема за ремонтите по къщите, които сякаш нямат свършване. А и цените им са достъпни, коментират миндювчани.

Без да е архитектурен резерват, Миндя наистина има какво да предложи на всеки любител на красиви гледки и къщи. А иначе животът тук си тече по съвременните правила.

Ана РАЙКОВСКА

Източник: www.borbabg.com
Потребител: Гост
» Вход » Регистрация

» 29 НАМАЛЕНА ЦЕНА
Голям парцел разположен в очарователно селце Хотница, само на 12 км от Велико Търново
Парцел € 28 500
Локация: Велико Търново

» ПОД НАЕМ
Просторен апартамент с две спални, разположен в топ центъра на В. Търново
Апартамент € 280
Локация: Велико Търново




Политика за поверителност  |  Условия за ползване  |  Общи условия
© 2024 ch-eu.com. Всички права запазени.