Century Homes
16.09.2021 20:33
Заповядайте в новия ни офис на ул. Рафаел Михайлов №4
 English  Български  Русский
  
 
» Велико Търново посреща 15 септември със 7,3% ръст на учениците
» При разумни мерки срещу Covid-19 ще се проведе Миндя рок фест
» За кои сгради ще се вади технически паспорт
» Рисуват 500 кв.м картина във Велико Търново, вижда се от околовръстното
» Академия за предприемачи стартира във Велико Търново в края на месеца
» Всички новини...
Абонамент за Email новини
Съгласен съм с Политиката за поверителност, Условията за ползване и Общите условия
 
 
» Дефицит на качествени къщи заради голямото търсене на имоти по селата
» Първият учебен ден – от Възраждането до наши дни
» Арбанаси – история като на филм, красота като картина
» Всички новини...


Новина

Големина на шрифта:  A  A  A
Никополис ад Иструм, хълмът Царевец във Велико Търново и други крепости в района
12.07.2021
Малцина знаят какво е общото между римския град Никополис ад Иструм, намиращ се край Никюп, и историята на В. Търново. Връзката е добре известна за специалистите, но за по-широкия кръг от хора тя е почти напълно непозната.
Класическият римски и късноримски град в равнината е разположен на високия ляв бряг на река Росица край Никюп. Основан е в началото на II в. сл. Хр. след победата на император Траян над племето даки. Едно от предположенията е, че именно заради този успех градът е именуван Никополис (Нике – победа, полис – град от старогръцки). До тогава на местните тракийски племена им е била непозната градската форма на живот. С идването си римляните цивилизоват по техен модел околното население, като преселват за целта жители от провинции на империята в Северозападна Мала Азия (дн. част от Турция). Те са прочути каменоделци, които са имали умения и в други занаяти. Така за няколко десетилетия са положени основите на римския полис. Изградена е улична мрежа, прокаран е водопровод (акведукт), водещ началото си чак от разположената на 20 км разстояние Мусинска пещера. Успоредно с това се изгражда и селищната мрежа в района. Основават се села, вили като тази при Античния керамичен център край Павликени, светилища и други компоненти. Издигат се величествени обелиски като Лесичерския стълб. Основават се тържищата Пиретензиум и Дискодуратере (преминало по-късно към Никополис ад Иструм).
Относителното спокойствие обаче е нарушено през 170 г. с нашествието на племето костобоки, което не подминава и Града на победата. Предполага се, че именно заради това неукрепеният дотогава римски град издига първите си крепостни стени. Следва нов период на просперитет, който не продължава много дълго, защото е периодично нарушаван от нахлуването на варварски племена. Едно от най-опустошителните от тях е нашествието на племето готи през 250-251 г. Древният историк Йордан съобщава, че градът е обсаден, но не отбелязва да е превзет. Готското нахлуване обаче нанася непоправими щети на селищния живот в района. Предишният блясък е почти заличен. Много от селищата загиват и не се възстановяват повече. Други едва преживяват случилото се.
Все пак Никополис ад Иструм продължава да съществува и след това. Дори в началото на IV в. бележи известен нов просперитет. Преустроени са из основи градската архитектура и улична мрежа. Строят се и първите крепости извън Никополис – в местността Лъгът край Самоводене и крепостта Калето край дряновското село Славейково.
Четвъртото столетие е обаче не по-малко размирно. Продължават варварските нашествия. Немалка част от чуждоземците вече се установяват на римска земя и стават част от местното население. Отново историкът Йордан съобщава, че в района на Никополис в полите на Хемус (Стара планина) и по негово време (VI в.) живеят т. нар. мали готи.
През 378 г. Римската империя търпи сериозно поражение в битката край дн. гр. Одрин, отново от готски нашественици. Военно-политическите особености налагат промяна в селищната мрежа. В края на IV в. в района на Никополис започват да се изграждат повече крепости, като тази в местността Градището край Дичин, Михнева могила край Добри дял и др. През този период се появява и огромната крепост с площ 170 дка в местността Камъка край с. Върбовка, която днес е застрашена от унищожаване заради съвременни добивни дейности, но в миналото е приютила цялото население от околността след погрома, който преживява селищната мрежа в равнината.
Постепенно животът се измества на по-естествено укрепени места, но все още в равнината. По това време на хълма Царевец във В. Търново съществува село, което вероятно има и своята църква – може би най-ранният християнски храм в района. Въпреки размирните времена Никополис ад Иструм все още съществува, но вегетирайки до средата на V в., когато старата градска крепост е почти напълно изоставена.
В края на петото столетие или началото на шестото животът отново се възобновява. Югоизточно от римския град е направено по-малко укрепление, т.нар. кастел, в което са изградени две християнски църкви и други сгради. От блестящ римски град класическият Никополис ад Иструм се превръща в място за добив на камък, защото старите кариери между Хотница и Самоводене, които днес са подложени на разруха, престават да функционират.
Животът вече се съсредоточава почти изцяло в Предбалкана и в Стара планина, на естествено защитени места, които допълнително са укрепени с крепостни стени. По същото време градският център се измества на хълма Царевец във В. Търново. На мястото, на много по-късната средновековна българска столица през VI и началото на VII в., съществува огромен по мащабите си ранновизантийски център, отъждествяван с известния от историческите съчинения град Зикидева. Синхронна крепост съществува и на съседния хълм Момина крепост. В Зикидева са изградени частни и обществени сгради, сред които манастирски комплекс, църкви, епископско седалище. В подножията му съществуват подградия като това в кв. Френкхисар, където е проучена извънградска християнска базилика. От VI в. християнството вече доминира в местната култура и се налага над старите езически култове.
Никополис ад Иструм е изместен като градски център от Зикидева, но по традиция първоначално епископът на Зикидева се е титулувал “епископ на Никополис”, а след довършването на града на хълма Царевец е вече “епископ на Зикидева”. И днес мощните останки от този ранен град във В. Търново могат да бъдат забелязани на много места на мястото на средновековния Търнов. Едно от тях е дори на входа на туристическия обект. Големите каменни блокове (квадри) при главната порта на Царевец са останки именно от ранновизантийската крепостна стена. На други места на обекта ранните структури са маркирани с червена сигнираща фуга. Под основите на средновековната патриаршия има християнска базилика от VI-VII в., дворецът на българските царе лежи върху ранновизантийски манастирски комплекс.
Зикидева просъществува до първите две десетилетия на VII в., когато загива при аваро-славянските нашествия, а град на това място се появява едва с възобновяването на Втората българска държава. Малко преди това по същите причини загива и кастелът в равнината. Градът от VI-VII в. на хълма Царевец е най-ранният градски център във В. Търново и същевременно административен наследник на първия построен във великотърновско град – Никополис ад Иструм.
Източник: www.dnesbg.com
Потребител: Гост
» Вход » Регистрация

» 36 НАМАЛЕНА ЦЕНА
Просторен апартамент с две спални и гараж разположен в град Горна Оряховица
Апартамент € 55 000
Локация: Горна Оряховица

» ПОД НАЕМ
Просторен етаж от къща под наем разположен на тиха улица в централната част на В. Търново
Етаж от къща € 205
Локация: Велико Търново




Политика за поверителност  |  Условия за ползване  |  Общи условия
© 2021 ch-eu.com. Всички права запазени.