Century Homes
18.01.2025 05:02
Заповядайте в новия ни офис на ул. Рафаел Михайлов №4
 English  Български  Русский
  
 
» Край на безводието в Никюп: Стартира мащабен ремонт на водопроводната мрежа
» Честито Богоявление и четит имен ден на всички именици!
» Велико Търново вече е с най-големия в България извънстоличен търговски парк
» Честит Никулден на всички именици, моряци, търговци и банкери!
» Споразумения има за 14 от 16-те блока, кандидатстващи за саниране, правят ги догодина
» Всички новини...
Абонамент за Email новини
Съгласен съм с Политиката за поверителност, Условията за ползване и Общите условия
 
 
» Как да продадеш имота си през 2025: Практични съвети и тенденции
» Собствениците на земя за строеж и нови сгради може да дължат ДДС при продажбата им
» 🔑 WhatsApp чат канал 🏠 Абонирайте се!
» Всички новини...


Някогашната Нова година на старите българи
Големина на шрифта:  A  A  A
В далечното минало, още когато идват българите по днешните наши земи, Нова година се е чествала на 21 декември –
денят на зимното слънцестоене – Идинак. На тази дата денят е най-малък и е наричан Полязовден, Млад Бог, Млад ден. Празникът на най-малкия ден, от който започва новият годишен цикъл, е бил прекрасен повод да се благодари на Природата и да се погледне към бъдещето с нови надежди и пожелания.
По време на честването на старовремската българска Нова година са се изпълнявали различни ритуали: прикадявали пръст, вода, дърво. В огнището горял „бъдникът” (голям пън, който се приготвя от рано и който гори продължително). Приготвяли се девет жертвени храни – свинско, печено на бъднивечерското огнище; обредни хлябове със златна или сребърна пара в тях; дрянови клончета с пъпки. Обредните хлябове се украсявали със знака на слънчевия кръговрат и на щастието.
Стопанинът на дома прикадявал трапезата, на която се слагали също мед, варено жито (булгур), кървавица или риба (обикновено шаран), петел, орехи и вино – и тържествената вечеря започвала.
Особено се държало на стария български обичай прикадяването. Впрочем самите думи „кадя", „кандило", „кадилница" и пр. са от български произход. Стопанинът бил сурвакан от децата, а след това обливан с вода на открито, а след него – и всички възрастни участници в тържествата.
Младежите, облечени като коледари, обикаляли селищата с песни до разсъмване. Провеждали се спортни игри и състезания. На Идинак (Годинак) се гледало кой пръв ще прекрачи прага на къщата – какъвто е гостът, такава щяла да е идващата година. Изразът "такъв му е полязът" обяснявал всичко, което се е случвало със стопанина през следващата година. Той влизал и разпалвал жарта в огнището с трески от дръвника. И пожеланията му били свързани с огъня – колкото са искрите, толкова деца и изобилие да донесе Новата година. Домакините го черпили с баница, питиета и ошаф и го дарявали с кравай и чорапи.
Този български обичай, известен още като (С)полязуване (Споляз, Поляз), е важно доказателство за празнуването на деня на зимното слънцестоене като начало на следващата календарна година. Той има много древен, езически и предхристиянски характер и започва рано сутринта на 22 декември, първият ден след Единак или Еднажден (Игнажден).
В много случаи стопанинът е канил предварително „избран полезник", който на 22 декември е идвал с пожеланието „Честита Млада година" и е отправял множество благословии. Свързването на този обичай към 22 декември е характерно само за народите в Източните Балкани и може да се счита са наследство от календарна система, чието начало съвпада с деня на зимното слънцестоене. А тъкмо такава е и календарната система на прабългарите.
Новата година в двора на българските владетели била толкова известна, че даже в един китайски летопис се споменава за нея.
22.12.2016
Потребител: Гост
» Вход » Регистрация

» 28 НАМАЛЕНА ЦЕНА
Магазин за продажба с витрина към улица разположен в центъра на град Горна Оряховица
Магазин € 50 000
Локация: Горна Оряховица

» ПОД НАЕМ
Просторен склад с две офис помещения под наем в Промишлена зона - Запад, Велико Търново
Бизнес район € 1 280
Локация: Велико Търново




Политика за поверителност  |  Условия за ползване  |  Общи условия
© 2025 ch-eu.com. Всички права запазени.