Новина

Големина на шрифта: A A A

Новина от в-к

15.05.2008

Всяко уникално със собствения си некомерсионализиран чар и автентичност.
В душата на всеки от нас вирее необходимостта от задушевното спокойствие, с което ни дарява българското село. Всеки от нас носи дълбоко в себе си образа му пълните с деца селски улици, кипящото от живот и работа земеделско поле, седянките, които се проточват до късни нощи. Страшно романтичен е начинът, по който хората там посрещат всеки празник и спазват традиционните обичаи, очакват неделния камбанен звън на черквата и се наслаждават на спокойното чисто звездно небе.
Подобна атмосфера настройва меланхолично. Нашите деца са се отдалечили от ценностите, които ние сме взели от българското село. Те не ценят уникалната природа, неподправения дух на българските традиции и ценности, най-осезаеми там, далеч от излишната суета на забързаното ежедневие.
Човекът има потребността да поглези сетивата си с луксозна почивка в хубав хотел, но не трябва да бяга и от желанието да се скрие сред топлината и приветливостта на селския бит.
От “Асоциацията на българските села” са на мнение, че над 3500 български села днес са в криза, а от Министерството на земеделието и продоволствието не правят нищо по въпроса. На нас също не ни остава време да се трогнем. Така те просто умират.
Селският туризъм в момента не е особено развит. Горе-долу почти всяко село предлага на посетители къщи за отдих и стаи под наем, но като че ли почивката сред природата много повече се цени от чуждестранните туристи.
А нищо не може да се сравни с тишината на нощта и свежестта на утрото в селата. Потапяйки се в тяхната атмосфера дори само за броени дни, отпочиваме пълноценно.
Повечето села предлагат на посетителите си освен приказна природа и спокойствие, контрастиращи на шума и динамиката на големия град, интересна архитектура, традиционна кухня и селски бит, такъв, какъвто винаги е бил, съхранил в себе си стария български дух.
Неизбежно е да не се удивите на майсторството, с което са построени старите възрожденски къщи, надвесени над тесни калдъръмени улички, и на големите занаятчийски няколкоетажни къщи, които строго надничат над плътни високи дувари. Някои постройки са по-пищно орнаментирани, други по-скромно, но всяка е вплела в себе си характерно българско звучене, което не може да се пресъздаде. Трябва да се почувства. Усещането е комплексно.
За да се наслади истински на едно българско село, човек трябва да използва всичките си сетива. Освен визуалните възприятия, от особено значение е характерното ухание на селския въздух странен примес от мириса на селскостопански животни, обработваема земя, уханна природа, треви и цветя. Отекват в далечината звуци приглушено кудкудякане, цвилене, блеене, дрезгавото пеене на щурчето в краката ни или хрущенето на суха трева.
Тези комплексни възприятия засилват усещанията на спокойствие, хармония и чувството за освободеност и липса на обремененост. Проблемите не могат да ни преследват тук.
В българските села всеки има възможността да се наслади на пълноценна почивка. Тялото и душата се отдават на пълна релаксация, зареждат се с позитивна енергия. Тук външният вид е без значение. Имаме възможността да бъдем себе си, такива каквито сме, поне за няколко дена.
Първоначално, когато чуят алтернативата за селски туризъм, много хора махат пренебрежително с ръка. Това, което може да ви предложи този вид релаксация обаче, е несравнимо и не може да усетите никъде другаде.
Всички напудрени лъскави курорти бягат от същността си и гледат да я направят колкото се може по-примамлива за туристи.
Селата, за разлика от тях, се стремят да съхранят, колкото се може повече типичното българско звучене, традиции и култура, защото осъзнават какво богатство притежават. Много по-голямо от това, което може да се построи или купи. Тяхното богатство е безценно то неуловимо витае и човек може да се докосне до него само със сърцето си.

Източник: Фактор Online