Новина

Големина на шрифта: A A A

Търновски сгради вдъхновили най-великия архитект на миналото столетие

23.02.2010

Льо Корбюзие е обявен за архитект на 20 век. След приложението на неговите идеи се променя цялостната концепция за архитектура.
Наскоро преведените записки на Льо Корбюзие показват огромната роля на Балканите, България и Велико Търново в неговото творчество.
Льо Корбюзие, чието истинско име е Шарл Едуар Жанере, е роден през 1887 г. в Ла Шо дьо Фон във френската част на Швейцария. Той формулира пет принципа на модерната архитектура, към които се придържа във всички свои проекти.
Според първия принцип къщата трябва да се отдели от земята чрез носещи колони, за да се използва по-ефективно земята под къщата. Вторият принцип определя създаването на градина върху покрива, където да отдъхват обитателите. Третият принцип е за освобождаване на вътрешното пространство чрез използване на колони и по-малко стени. Четвъртият принцип е широко остъкляване - прозорците стигат от единия до другия край на сградата. Петият касае свободната фасада.
Льо Корбюзие вярва, че къщите трябва да се проектират според нуждите на хората, които живеят в тях, както и че трябва да се проектира независимо от природата, за да не се обвързва сградата само с една среда. Гениалният французин обръща особено внимание на темата за “масова архитектура”, която по-късно ще доведе до явлението “жилищен блок”. В Марсилия той създава “жилищна единица” - многоетажна сграда, станала първообраз на масовото жилищно строителство. В Индия реализира мащабни градоустройствени идеи с монументални обществени сгради. Льо Корбюзие и неговите колеги създават понятието “модулор” - хармонична мерна система с основа човешката фигура. Скалата от пропорции е разработена въз основа на теории от математиката, архитектурата (златното сечение) и човешките пропорции.
От 22 до 29 юни 1911 година Льо Корбюзие предприема обиколка на Балканите, но най-впечатлен остава от България и българската архитектура. Маршрутът му в България минава през В. Търново, Габрово, прохода Шипка, Казанлък, Стара Загора и Симеоновград. Според един от най-големите му изследователи, докторът по архитектура Коста Сандев, в своите пътеписи Льо Корбюзие разказва за търсенето на изгубеното единство между града и територията в западноевропейските градове и от друга запазената ритуалност в архитектурата на източното патриархално общество. В своите мемоари швейцарецът нарича В. Търново автентичен, средновековен град, с органичен тип единство. В. Търново го покорил с явната връзка между къщата, природата и двора, както и ценностите в отношението на българина към еднофамилната среда. В текст, който арх. Сандев публикува в сп. “Тема”, се казва, че след престоя на Льо Корбюзие в старата българска столица изчезнали и предразсъдъците на западния човек към Балканите. Нещо повече в панорамата на средновековния град той видял типичните елементи на къщата, които формират вертикалния ритъм, този ритъм, който е ключ към вертикалните акценти на модерния град.
В творчеството на швейцарския архитект се подчертава специално огромното значение на няколко сгради и ансамбли. От една страна, това е римският град Никополис ад Иструм, който е съчетал характеристиките на европейското и азиатското. От друга страна, параклисът и църквата “Св. св. Кирил и Методий” в неповторимия кв. Варуша, където възрожденската архитектура се отличава с чистота на линиите. Средиземноморски архетип Льо Корбюзие видял в резиденцията на Шемши бей, в търновското село Леденик. Той описва това жилище като прототип на жилищната кула. В наше време комплекс Кулата е реконструкция на арх. Теофил Теофилов, тъй като след земетресението от 1913 г. част от нея била разрушена.
В интерес на истината това балканско пътешествие на Льо Корбюзие е познато на архитектите, но детайлите по него излизат на бял свят едва сега. Съществен принос за това има преподавателят арх. Коста Сандев, който е подготвил презентация, посветена на стогодишнината от посещението на Льо Корбюзие в България и съдържа 83 илюстрации на гениалния швейцарски архитект от миналия век. Неговите произведения на архитектурното изкуство са пръснати по целия свят. Шарл Едуард-Жанре, скрит зад псевдонима Корбюзе, е имал 180 сътрудници в пет континента. Преди 100 години видният архитект е посетил и България, а впечатленията си от нашата страна е описал в книгата си “Пътешествие на Изток”. “Постиженията на Корбюзие са най-висшият интелектуален продукт в световната история на архитектурата, каза арх. Коста Сандев, който е преподавател по архитектурен език и визуални изкуства в Националната художествена академия в София. Изнасял е лекции в Германия и Русия. Според арх. Донка Колева архитектурното богатство на В. Търново е необятно, но по-голяма популяризация и изследване на връзката между най-известния европейски архитект и старата българска столица ще бъде полезно.

Източник: в-к Янтра