Новина

Големина на шрифта: A A A

Дичин – селото с плодородна земя и без никаква престъпност

06.07.2023

Дичин е най-отдалеченото село в община В. Търново и, макар и само на 25 км, се намира на границата с Павликенско. Пътят дотам след Ресен не е особено добър, но още с влизането в Дичин правят впечатление спокойствието и красивата природа.
Селото е малко, по настоящ адрес в него се водят едва 92 жители, но на последното преброяване официално са били 260, а реално броят им стига дори до 335.
Това е проблем, защото има много хора, които са регистрирани по настоящ адрес, а финансирането на дадено населено място е според броя на жителите с постоянен адрес, казва кметският наместник Николай Теодосиев. И така не стигат пари спрямо броя на реално живеещите. Той е вече осем години кмет на Дичин и е в края на втория си мандат. Когато бе избран през 2015 г., бе едва на 33 години и е най-младият кмет в общината.

Пътят дотам определено се нуждае от ремонт. Куриозното е, че веднага след селото на 150 метра е границата с Павликенско и съседното Лесичери, а там пътната настилка е далеч по-добра. “Павликени обаче се води малка община и могат да кандидатстват по програми за развитие на селските райони, докато ние сме към Велико Търново. Така изпускаме пари основно за пътища. Нататък пътят е направен, докато от нашата страна не е”, казва Николай Теодосиев. Но доста вътрешни улички в селото са асфалтирани по другите програми от Общината. Проблем с транспорта хората нямат, редовен е, защото оттук минават автобусите за Павликени.
Първото, което Теодосиев направил навремето, е да реши въпроса с отводняването. Всичката вода се стичала от баира между Паскалевец и Дичин и влизала в селото, като нанасяла поражения. Още през 2016 г. е отведена, тогава струвало 40 000 лв., докато сега парите щяха да са в пъти повече. И добре, че проблемът бе решен, защото дъждовете, които се изляха в последните дни, са незапомнени за местните хора – над 115 литра на кв. метър.
С питейната вода в Дичин нямат никакви грижи. Тя е от собствен кладенец и захранва освен селото още и Паскалевец, и Водолей. Той обаче е много стар и преди време през лятото нямало два поредни дни, в които да има вода заради постоянните аварии. След издействаното финансиране и смяната на почти 4 км тръби, за последните 7 години едва ли е имало и три спирания на водата.

Почвата в този регион е изключително плодородна, декар земя се купува за над 2500 лв. Дичинци признават, че такива добиви като в техния район няма в областта. Имат си и хубава гора, а пък река Росица е истинско богатство. Николай Теодосиев лично направил кът за отдих край нея, където идват и от околните села. Коси го и го пръска, поставили са каменни маси с пейки, сега с доброволен труд смятат да направят и навес. Лятото тук е пълно с младежи.
За жалост населението в Дичин е предимно застаряващо. Има и млади, но те нямат кой знае какъв поминък. Работят основно в двете земеделски кооперации, друг бизнес няма. Бившето училище отдавна е Домът за стари хора. И все пак в селото има и малки деца, дори и бебета. На детска градина и училище ходят в Ресен или Павликени.

Тръгвайки по една от уличките в Дичин, чуваме английска реч. 70-годишният Майкъл е един от чужденците тук, канадец е и живее с англичанка. “Тук е много хубаво и спокойно, не е далеч от града. От шест години съм тук за постоянно, но къщата купих още през 2015 г. От Монреал съм, но дълго време живях в Англия. Там животът е скъп, пенсионирах се и като проучих, открих България. Много е хубаво тук, имате и море. Гледам си зеленчуци, плодни дръвчета, имам зайци, пуйки. Много ми харесва в Дичин”, казва Майкъл, който вече се опитва да говори и български. Много добър човек е, хвали го кметът, много помага и е по-отговорен дори от местните хора.
В Дичин има още германци, англичани, ирландци, наскоро французи са купили една от къщите на центъра. Някои от чужденците идват само през лятото, но не са малко и постоянно живеещите в селото. Все по-трудно е човек да си купи къща тук. “Германци взеха една за 200 000 лв. По време на пандемията всичко се изкупи. В момента се търсят много имоти, всяка седмица ми звънят от агенциите. Трудно е обаче да се намери, защото цените не са чак колкото в най-близките до В. Търново села”, пояснява кметът. Престъпност в Дичин няма, в последните години няма дори и дребни битови кражби. Ползват услугите на охранителна фирма, за която хората плащат по 5 лв. месечно.

Читалището и църквата са гордостта на дичинци. НЧ “Зора-1869” преди време навърши 150 години, то и читалище “Надежда” са най-старите в общината. Салонът му е уникален, а на етнографската сбирка може да завиди всеки музей в страната. Събирана е с години и пресъздава с автентични вещи, съдове, облекла бита на Дичин. Първото радио, първият телевизор, закупен е от Узбекистан през 1959 г., първият телефон… Бебешка люлка, която преди няколко години 99-годишният бай Тодор дарил за сбирката, тя е на над век. Автентична пушка на въстаник от Априлското въстание, револвер от Балканската война на бойци от Дичин. Копие на Самарското знаме, чийто оригинал е осветен от дичински свещеник – поп Петър Драганов. Великият борец Никола Петров пък е живял в Дичин и жена му е оттук. Камъни от римско време – Никополис ад Иструм се е охранявал от военен гарнизон именно в Дичин. Библиотеката е огромна, има над 11 000 книги, сред тях има десетки на по 300 години!
В селото си имат два певчески състава – за стари градски песни и за обработен фолклор. Жените са възрастни, но ходят по фестивали, за последно били в Килифарево и Присово, имат доста награди.

Църквата “Св. Петка” пък т.г. става на 180 години, вкопана е в земята, както е било по турско. Има свещеник и се отбелязва всеки църковен празник. “На Петковден – 14 октомври, ще направим един хубав курбан. Но местните хора празнуват сбора си не на храмовия празник, а в последната събота на октомври. Всеки мята по едно агне в пещта”, казва Николай Теодосиев. В началото някои не го приемали, но сега го подкрепят с две ръце. Наясно е, че няма как всички да го харесват, защото на практика това е невъзможно. На изпроводяк признава, че лично изживява, когато иска да помогне на някого, но нещата не зависят от него и дори от общината, и е с вързани ръце.

Източник: www.dnesbg.com