Новина

Великотърновски регион – атрактивна дестинация за винен туризъм

26.10.2022

За трета поредна година Българската асоциация на винените професионалисти (БАВП) обяви октомври за честване на Международния ден на мавруда с поредица от разнообразни събития, които имат за цел да популяризират винения туризъм и българското вино. Така група български журналисти тръгна на тридневен винен тур Централна и Североизточна България, иницииран и организиран от екипа на БАВП. … В Централна Северна България, в самото сърце на старата столица, на Самоводската чаршия, се намира Дегустационен център Велико Търново. Той е създаден с идеята да бъде средищна точка за всички, които искат да опитат и да научат повече за виното, произвеждано в региона на Велико Търново. Мястото предлага множество събития, представяне на вина, различни работилници с местните занаятчии. „От много години в региона ни се произвеждат вина и докато преди имаше големи производители, с времето това се промени. Сега се появяват много нови и интересни винарни“. Това разказва собственикът на дегустационния център Станимир Стоянов, който е председател на Съюза на енолозите в България. Именно с такива малки и любопитни винопроизводители може да се запознаят посетителите на дегустационния център в Търново. Като избата „Драгошинов“, която се намира в село Нацовци, в близост до Килифаревския манастир. Проектът на Даниел и Мая Драгошинови е малък – всичките им вина са в серии между 1000 и 1500 бутилки, като цялото им годишно производство е между 5000 и 8000 бутилки. Целият труд е ръчен. „Искаме да правим нещата, по начина, по който ние ги виждаме“, казва Даниел. Винарната има дегустационни на открито и закрито, в които посреща гости целогодишно. Друго интересно място е изба „Марян“ до град Елена, кръстена на едноименното село, макар в него гроздето да не вирее добре. Затова семейство Иванови, които са собственици на винарната, нямат собствени лозя, а купуват грозде, което обаче подбират много внимателно. С него произвеждат около 50 000 бутилки. Отворени сме и за дегустационни посещения, казва Петър Иванов, един от собствениците. Изба „Върбовка“ също няма собствени лозя, но има голям капацитет – 3 милиона литра, който в продължение на години използват, за да преработват чуждо грозде. Докато не решават да направят и своя серия вина в доста ограничена серия – до 2000 бутилки. Това, че нямаме лозя, ни позволява да експериментираме сортово, коментира Калоян Пенев, един от собствениците на семейната винарна. „Руевит естейт“, малка винарска изба в района на Павликени, от друга страна, акцентира върху производството на вино само от собствени лозови масиви. Имаме голямо сортово разнообразие и правим около 20 000 бутилки годишно, като от някои са много ограничени серии с под 1000 бутилки, споделя собственикът на винарната Тодор Цивнев. И макар северът да се свързва повече с белите вина, има почва за развитие и на някои червени сортове. Като типичният местен сорт Гъмза, разказва домакинът Станимир, като подчертава, че се старае всеки посетител на дегустационния център да го опита. Според енологът има ясна тенденция, че българските сортове започват да се завръщат на родната сцена. Има и такива, които никога не са спирали да работят с тях, като последната останала голяма изба в региона „Ловико Сухиндол“ и тяхната Гъмза. Съвсем близо до Велико Търново се намира и винарна „Ялово“, която произвежда около 30 000-40 000 бутилки годишно. Идеята ни е да правим вина, които на нас ни харесват и които можем да реализираме. Фокусът ни е да продаваме тук на място и се възприемаме като част от туризма на региона, разказва Димитър Димов, технолог и съсобственик на винарната, по време на разходката из избата. Той е отдаден на работата си и в частност на забравени български сортове. Според историята му преди 1944 г. винената карта на България е била коренно различна – сортовете Каберне Совиньон и Мерло не присъстват на нея, а днес една трета от насажденията у нас са именно от тези два сорта. Така някои стари сортове са започнали да се срещат много рядко, по частни лозя. Димитър се опитва да ги възстанови и дори прави експерименти в своята изба, не само със забравените, но и с наличните местни сортове. Освен у нас, той прави вино и в Турция, където също използва от българските местни сортове. Димитър разказва, че освен най-разпространените сортове Гъмза, Димят и Памид е имало и куп по-малки, като Виненка, Кокорко, Варненски Мавруд, Варненска Гъмза, Сивка или Папазка. Целта ни е да възстановим лозя от тези сортове. Проблемът с тях е, че няма материал, с който да си го засадиш. Самата изба в Ялово се помещава в сградата на старото селско училище, откъдето идва и идеята за име на новия им бранд „Old school“. „От друга страна, харесваме по-старите и традиционни методи за производство и имаме желание да възраждаме традициите във винопроизводството на региона, обяснява Димитър. Еклектичните и понякога скандални етикети на избата са дело на художника Дамян Бумбалов, а посетителите на място могат да дегустират вината, докато се наслаждават и на други произведения на твореца. Трябва да искаме от държавата не само субсидии, а условия, за да се развива браншът. Редно е това да бъде приоритет, да има стратегия, заключва Димитър. Ивайло Катерски припомня, че от 2005 г. насам България има само две географски указания – Дунавска равнина и Тракийска низина. Според експертното мнение на БАВП те трябва да са поне осем. БТА (със съкращения)

Източник: www.borbabg.com

Share