Новина

Големина на шрифта: A A A

Еко-строителството навлиза в България

05.02.2009

Да строиш в България, в повечето случаи означава да заливаш тревни площи и детски площадки с бетон и да превръщаш гората в ламперия.

Екологичността на сградите все още не е норма в страната, но ще бъде. Това твърди Матиас Унат, експерт от Енергийната агенция Rhein-Taunus в Mайнц, в интервю за българската редакция на радио Дойче веле.

"Енергийно ефективното строителство е непопулярно, но то ще става все по-актуална тема. Ще видите, че когато електроенергията, природният газ и нафтата поскъпнат, ще започне и строителството на множество еко-сгради", казва германският експерт.

В България тепърва ще се строи първият комплекс от еднофамилни нискоенергийни сгради.
Той ще се намира край София и ще се състои от 15 къщи, които ще отговарят на изискванията за енергоефективност и използване на слънчева енергия.

Германия и Австрия са страни, в които строителството на така наречените "умни къщи" е популярно. Вече има построени хотели, офис-сгради и дори църква край Виена, покриващи изискванията на пасивната къща.
Първите пасивни къщи в Германия се строят през 1995-96 година.

В Германия има над 100 000 пасивни къщи – ново строителство и санирано старо строителство. Разбира се, от 40 млн. еднофамилни къщи, 100 000 все още са малък дял. Но до 2015 година строителството на пасивни къщи ще се превърне в норма, коментира Унат.

"Пасивните къщи", са къщи с разход от 1.5 литра нафта на кв. м., или 1.5 куб м. газ на кв.м.
При старото строителство този показател е 20-30 литра.
Пасивната къща е сграда, която практически би трябвало да се отоплява и охлажда сама, без участието на активни отоплителни или охладителни системи.
Това се постига с внимателно планиране и куп специализирани системи и изисквания към сградата", обяснява експертът.

Към т. нар. "умни къщи" ича няколко основни изисквания: много добра изолация и компактна форма е първото изискване.
Това означава дебелини на изолациите около и над 30 см. Сградата трябва да е уплътнена достатъчно добре, да има системи за вентилация, за да не "изпуска" топлина. Твърди се, че около 20-25% от загубите на топлина се дължат на лоши уплътнения.

Високият клас дограма, ориентация на сградата на юг и максимално използване на слънчевата енергия са други изисквания.
Според стандарта за "пасивна къща" се използват възобновяеми източници за топла вода – слънчеви колектори или термопомпи. Повечето сгради са с носеща дървена конструкция и външна облицовка от дърво.

"Истината е, че строителството на една енергийноефективна сграда е много по-скъпо", казва строителният инженер от Майнц. Оскъпяването идва от инвестирането в енергоспестяващи строителни материали и технологии, които все още са екзотични.

Собственици на "пасивни къщи" казват, че строежът се е оскъпил с около 15-20%.

Но екологичността на сградите има пряка финансова възвращаемост.
"В Германия строителството на екосгради се насърчава. 2-2.5% е лихвата на потребителски кредити за енергийноефективно строителство.

Освен това пасивната къща изглежда различно, модерно и създава чувство за повече комфорт, обобщава Матиас Унат

Източник: Stroitelstvo.info