Новина

Големина на шрифта: A A A

Рeкopднитe близo 15 000 тypиcти ca пoceтили цъpквaтa “Свeти Аpхaнгeли” в Аpбaнacи

08.11.2017

Рекордните близо 15 000 туристи са разгледали църквата “Свети архангели Михаил и Гавриил” в Арбанаси за първите десет месеца на 2017 г. С нетрадиционната си архитектура и интересна стенописна украса храмът е притегателно място най-вече за чужденците. Тази година арбанашката светиня са посетили 8630 гости от цял свят и около 5600 българи, от които едва 430 са деца, ученици и студенти.
През последните години културният паметник привлича най-вече гости от САЩ, Канада, Великобритания, Австралия и Нова Зеландия, които пристигат организирано у нас на круизи по Дунав. Освен че се запознават на място с историята и архитектурата на храма, те имат възможност да чуят на живо изпълнения на църковнославянски песнопения, обясни Соня Петрова, която завежда отдела за екскурзоводско обслужване в търновския музей.
От чужденците, най-много – 4172, от началото на година са били гостите от Северна Америка – САЩ, Канада и Мексико. Жители на Стария континент са 3666 от посетителите в храма, а най-многобройни са англичаните – 1711, показват справките на Регионалния исторически музей. 346 от туристите са били французи, 320 – португалци, 290 – испанци, и 158 – германци. От Южна Америка са пристигнали 74 души и още толкова са били гостите от Австралия. Азиатските туристи са 182-ма, като 168 от тях са японци. Само един турист от Африка е разгледал църквата в Арбанаси от началото на годината.
Досега посетителите в “Свети Архангели” са с близо 5600 повече в сравнение с м.г., обобщава Соня Петрова. През 2016 г. църквата са разгледали 9265 души, от които 6630 чужденци и 1900 българи.
През последните 9 г. църквата-музей се превърна в средищно място за ценители на класическата музика от Белгия, Румъния, Франция и Германия. В емблематичния паметник се провеждат концертите от летния фестивал на класическата камерна музика “ARBANASSI SUMMER MUSIC”. В тях напълно безвъзмездно участват музиканти от Кралската филхармония в Антверпен, както и техни колеги, които свирят в престижни формации по цял свят. Форумът се организира по инициатива на Юлита Фъсева, която е родена във Велико Търново, но от години разнася славата на България по световните сцени. Тя свири на контрабас и е част от представителния кралски оркестър на Белгия.
“Свети архангели Михаил и Гавриил” е най-голямата църква в Арбанаси. Храмът е построен през XVII век и е бил част от девически манастир със същото име, който просъществувал век по-късно. Сградите на обителта са съборени, но е запазен големият двор. По архитектура храмът се отличава от останалите арбанашки църкви, които са градени с почти еднаква планова схема. Масивната каменна постройка е издължена по оста изток – запад и е покрита с двускатен покрив. Фасадите са раздвижени от плитки псевдоконструктивни ниши и засводени в горната си част прозорци. Най-пластична е източната стена, където са оформени две петстенни апсиди. Входът към вътрешността на храма е от запад, а същинската църква се състои от олтар, наос и притвор. От северната страна се намира параклис, посветен на света Параскева и обширно преддверие. Наосът е еднопространствен, а на южната и северната му страна са оформени дълбоки певници. Покрит е със свод и полусферичен сляп купол, а полуабсидите от изток, север и юг създават уникална акустика в храма. Притворът, параклисът “Света Параскева” и преддверието са покрити с полуцилиндрични масивни сводове, укрепени с аркови пояси.
Според специалистите фреските в храма са сред най-добрите образци на живописта от XVIII век. Наосът е изписан през ХVII век, а стенописите в тази част на храма са дело на двама майстори. Единият от тях е прекрасен портретист, успял в дълбочина и нюансирано да предаде психологията на човека. Образите, изпълнени от него, са с чист рисунък и наситени с експресия. Изпод неговата ръка излизат многофигурните композиции “Слизане в ада” и “Рождество Христово”, като особен чар на втората сцена придават включените в нея фолклорни мотиви. Другият зограф има предпочитание към ракурсите. В работата му се долавя известно западноевропейско художествено влияние.
В апсидната конха е представено изображение на св. Богородица Платитера с два архангела. В източната част на свода са изписани св. Йоан Кръстител и Христос Емануил, а в западната – св. Архангел Михаил и Христос Вседържател. Центърът на широкия купол е зает от композицията “Новозаветна Троица”. Под нея е зографисан кръгов фриз с “Дейсис” сред групи на небесните войнства, представящи Небесната литургия. В пандантивите на купола са изписани фигурите на четиримата евангелисти – св. Йоан, св. Лука, св. Марко и св. Матей.
В горния регистър на наоса са циклите Великите празници и Страстите Христови. Особенно впечатляващи с внушенията, които носят, са сцените: “Благовещение”, “Кръщение Христово”, “Разпятие Христово”, “Предателството на Юда” и “Съдът на Пилат”. Регистърът под тях е зает с фризове от медалиони, в които са представени бюстови изображения на многобройни християнски светци. В най-ниския регистър по южната и северната стени са изобразени прави фигури на светци войни и светци лечители – св. Георги, св. Прокопий, св. Артемий, св. Меркурий, убиващ тиранина цар, св. Пантелеймон и др. Всяка една от фигурите е поместена под рисувана арка, стъпваща върху изящно профилирани колони. Сред стенописите в този регистър с експресивността си се откроява сцената “Пророк Илия в пещерата, хранен от гарвана”.
Живописните фрески в притвора също са рисувани от двама зографи – Михаил от Солун и Георги от Букурещ. Завършени са през 1760 г. В зенита на свода са изписани ликовете на Иисус Христос, св. Богородица и св. Йоан Кръстител. По стените е представен пълният цикъл на Богородичния акатист и изображения на жени светци.
За времето на изпълнение на стенописите в притвора свидетелства ктиторски надпис, разположен над входната врата. Той гласи: “Този божествен и всепочитан притвор на светия манастир на архангелите Михаил и Гавраил се изписа и украси с иждивението и средствата на почтенейшия господин хаджи Никос Култукли и съпругата му Кириаки за техен помен в лето 1760, 11 август.”
Особено оригинално е решението на източната стена на притвора. Тя имитира зидана олтарна преграда. Това внушение се подсилва от представените в ниши изображения на св. Николай архиепископ Мирликийски, Богородица с Младенеца, Иисус Христос и св. Йоан Предтеча. Над тях са изписани “Събор на архангелите” и медалиони с образи на светци.

Източник: www.dnesbg.com