Новина

Големина на шрифта: A A A

Хърцоите от Каранци показаха носиите си

11.09.2017

Жители на село Карнаци направиха ревю на хърцоиски народни носии по време на тържествата, с които беше отбелязана десетата годишнина на Историческия музей в Полски Тръмбеш.
Хърцоите са етническа група, която населява земите в централната част на Северна България – от Русе до Полски Тръмбеш и от поречието на река Вит до Попово. Първи историкът Любомир Милетич определя хърцоите като една от основните групи на старото коренно българско население в Северна България, наричано от него мизийско.
Тези хора са християни, обикновено църквите в селища, където живеят, носят името на Св. Димитър, пояснява директорът на музея в Полски Тръмбеш Христо Харитонов. Хърцоите са предимно земеделци, живеещи по време на османското владичество в относително големи селища от уземни едноделни жилища, храната им е зърнена – пшеничен хляб, качамак, наричан от тях още и мамалига, различни видове баници, трахана (булгур) и т.н.
Председателят на читалище “Пробуда-Каранци 1897” Веселина Генова обяснява, че наименованието хърцои означава глупав човек. Според някои изследователи обаче то е произлязло от прабългарската дума “хър”, което означава поле.
Генова уточнява, че до 2011 г. никой от Каранци не знаел, че местните хора принадлежат към тази етническа група. Чувала съм един възрастен мъж в селото да споменава това понятие, но не знаех какво точно означава. Когато тръгнахме по събори и фестивали, самодейците от Кацелово, Русенско, ни обясниха, че и ние като тях сме хърцои.
Носиите на хърцоите са специфични. Наричат се двупрестилчени, защото задължително имат пищимал, който е с различна форма и набиране, и престилка – коренка. Тя се казва коренка, защото е много корава, тъй като е тъкана сбито.
Леля Веселина показва и ризата си, която е почти на 150 години. За хърцоите са характерни шитите на гергеф ризи. Нашиват се с “парички”, които са направени от домашно тъкан конец. Парчетата се шият отделно, след което се прикачат. На ръкавите тази риза също има такива парчета, които се наричат алтъци. Интересно е още, че в Каранци наричат пафтите чингели, на пайетите пък местните казват лутурки. Коланите също са специфични, горната им част е обшита с парчета плат, а долната е от естествена кожа. Друг вид е синчаният колан, който е нашит с миниатюрни бели и сини синци.
Своите накити жените от Каранци наричат ремък, който представлява наниз от жълтици. Те се казват – гяргявски, защото човекът, който е продавал жълтиците, е бай Георги, пояснява леля Веселина.
Чорапите също са много характерни, те са бели, плетени са и местните ги наричат салкъмчетата, заради специфичната плетка, която наподобява листата на акацията.
Забраждането при тази носия е известно като скършване. Най-отдолу се забражда морена триъгълна кърпа. Над нея се поставя бяла.
За да се запази споменът за миналото, жителите на село Каранци са предали голяма част от своите носии на Историческия музей в Полски Тръмбеш.

Източник: www.dnesbg.com