Новина

Новият кмет на Леденик ще прави селото притегателно за културен туризъм

27.04.2016

“СТРЕМИМ СЕ ДА НЯМА БЕЗРАБОТИЦА, ТУК, КОЙТО НЯМА РАБОТА, ЗНАЧИ НЕ МУ СЕ РАБОТИ.” Така твърди новият кмет на великотърновското село Леденик – 34-годишният Антон Кръстев, който отлично познава местните проблеми още преди да поеме управлението. Понеже е местен човек, отрасъл тук при своите баба и дядо. Преди да спечели изборите, младият мъж се занимавал с дърводобив, а иначе е завършил специалността “Счетоводство и контрол” в Стопанската академия, а после и магистратура по археология във ВТУ. Антон Кръстев разказва, че Леденик се е превърнал в своеобразна индустриална зона на старата столица. Хората работят и в селото, и в града, но повечето са заети в десетките местни дружества. Впрочем на територията на населеното място са големият завод за опаковки, подстанцията, която разпределя тока от АЕЦ “Козлодуй” за Южна България, както и “Пътно управление” Велико Търново. Освен това има два големи сервиза за автомобили, в момента се строи и трети, има още зеленчукова борса, склад за мебели и кафе, бензиностанция, цех за вафли и много сервизчета за леки автомобили… Младият управник има амбицията да се справи до края на мандата със сериозните проблеми на Леденик – инфраструктурата и липсата на канализация, както и да развива селото като притегателно място за културен туризъм. ВПРОЧЕМ ЛЮБОПИТЕН, НО КАТО ЧЕ ЛИ МАЛКО ИЗВЕСТЕН ФАКТ Е, ЧЕ СЕЛОТО СЕ КАЗВА ТАКА ЗАРАДИ МАСОВИЯ ПОМИНЪК НА ЛЕДЕНИЧАНИ, които в миналото се препитавали, като… съхранявали лед предимно за заможните търновци, обяснява кметът археолог. Още в Средновековието в населеното място имало специални помещения, изкопани в камъните, където се съхранявали ледените късове. По онова време река Янтра била много чиста и през зимата мъжете с брадви и специални триони режели ледовете, като ги съхранявали в ледохранилищата. Натоварвали ги на волски каруци и ги полагали внимателно – ред лед, ред слама, разказа Антон Кръстев. А търновчани пък ползвали леда през лятото, когато трябвало да си изстудяват я вода, я ракия, или да съхраняват месо и други хранителни продукти. Сега част от тези ледохранилища са се запазили в мазетата на някои от най-старите къщи, други обаче са се срутили заедно със сградите при голямото земетресение през 1913 година. Така че част от съхранилите се помещения биха могли да бъдат една от атракциите за културен туризъм. Несъмнено обаче друг много посещаван обект би била църквата “Свети Георги”, която, както “Борба” вече писа, е зографисвана от Захари Зограф през 1850 г. Кметът обаче предполага, че храмът е доста по-стар, защото в източната му част има гробове от 16 – 17 век. Друг обект, който обаче трябва да се ремонтира, е прочутата кула, но за нея ще се наложат допълнителни проучвания, тъй като тя може да се окаже не от турско, а от римско време, обяснява местният управник. И пояснява, че в съоръжението влиза вода от около два километра по тръби, което навява на мисълта, че става дума за постройка от 3 – 4 век, а ако това предположение се окаже вярно, то ще е и най-запазената сграда от този период в региона. Бъдещите проучвания ще се направят съвместно със специалисти от общинската администрация, музейни работници, бизнесмени и местни хора с отношение по темата, коментира още кметът. Той е изпратил и покана до общинския градоначалник Даниел Панов за съвместна открита приемна в Леденик, на която да се коментира и този въпрос. Антон Кръстев далеч не взема сам важните решения за голямото търновско село. Помага му своеобразен обществен съвет, макар че формално такъв не е гласуван. В него влизат председателката на читалищното настоятелство Радка Маринова, проф. Хитко Вачев, бизнесменът Пламен Панайотов и други хора с авторитет в Леденик. Даже наскоро съветът решил да се работи по инфраструктурните проблеми на селото, понеже половината от уличната мрежа всъщност е без трайна настилка и при всеки по-силен дъжд всичко се наводнява, а съществуващият асфалт се издълбава. По тазгодишната общинска програма “Местни инициативи” Леденик спечели 14 000 лв., които ще се вложат в направата на улици. Тази година обаче те първо ще се насипят, за да се подготвят за асфалтиране на един следващ етап, обяснява кметът… Другият проблем с тока, който често спира, е напът да се реши. В момента се подменя цялата елмрежа със съвременни съоръжения. Сменени са четири от шестте трафопоста, като работата ще приключи най-късно до началото на месец юли…

Източник: www.borbabg.com

Share