Новина

Големина на шрифта: A A A

Уникалният златен пръстен на цар Калоян във Велико Търново

19.02.2016

В началото на 70-те години на XX в. при разкопки на гробището на търновската аристокрация - до църквата "Свети 40 мъченици", в подножието на Царевец, археолозите попадат на интересна находка.
Разкрито било погребение на едър, висок около 2 м. мъж на средна възраст и останки от златотъкани материи. В гроба е намерен и пръстен, отлят от масивно злато, с тегло 61 гарма. Плочката на пръстена е кръгла с две концентрични полета. Във вътрешното поле в гравирано изображение на хищно животно, изправено на задните си крака, с обърната назад глава и отворен паст. Във външното поле се чете кръгов надпис "Калоянов пръстен", нанесен в негатив, което показва, че пръстенът е служел за запечатване на лична кореспонденция с твърд восък.

Калояновият пръстен предизвиква един от най-разгорещените спорове в българската наука. Някои учени твърдят, че той принадлежал на неизвестен търновски велможа, живял през първата половина на XIII в. Те подкрепят тезата си с факта, че самата църква, при която е разкопан гробът, е строена през 1230 г., както се споменава в надписа на цар иван Асен II (1218-1241).

Освен това в надписа на пръстена липсва царската титла. Ако пръстенът е бил притежание на цар Калоян, надписът би следвало да гласи: "Цар Калоянов пръстен". Според други изследователи на това място е имало друга, по-стара от Иван-Асеновата църква. Те предполагат, че убитият под стените на Солун цар Калоян бил погребан близо до нея. Вероятно преди погребението знаците на царската му власт били свалени по заповед на Борил (1207-1218), който заграбил властта. На ръката на покойния Калоян останал само личният пръстен от младежките му години, преди да стане цар, а животното, изобразено върху плочката на пръстена, представлява лична емблема на Калоян.
В реставрираната църква "Св.Димитър Солунски" са открити при археологически разкопки (1906 г.) погребения на мъже с близо двуметров ръст. Археологът П.Москов предполага, че покойниците са основателите на династията на Асеневци - братята Петър и Асен, ктитори на храма. Според византийските хроники техният братовчед Иванко също бил много едър мъж. Скелетът, на който е намерен златния пръстен с името Калоян, също има едри кости и почти двуметров ръст. Днес пръстенът на Калоян се намира в музея на Второто българско царство във Велико Търново.
Любипитно: Цар Калоян (1197-1207), наричан още Йоан, Иван, Иваница, е третият представител на първото поколение от династията на Асеневци. Като юноша той бил заложник на византийския император и живял в неговия дворец в Константинопол. Калоян бил талантлив пълководец и останал в историята с погрома над войските на латинския император Бодуен (Балдуин) Фландърски в битката при Одрин през 1204 г. Победата му пречупила мощта на кръстоносците и през следващите десетилетия те били принудени да се завърнат по своите земи. Една от най-големите заслуги на Калоян е, че успял да постигне признание за България и за царската корона от страна на папския престол в Рим и да възстанови Българската патриаршия.

Източник: www.nasamnatam.com