Новина

Село Марян с нова балетна школа на световно ниво

22.01.2016

В село Марян, общ. Елена, се възражда изкуството. В него примабалерината Диляна Никифорова заедно със свои колеги открива балетна школа. Повече за инициативата българската балерина разказва в интервю за Портал 12. Много хора възприемат балета като красиво изкуство, но свързано с много лишения и болка за самите изпълнители. Не минава ли през този път именно всяко човешко израстване по житейската стълбица на живота? За мен минава...Това е бил и моя път и аз съм го приемала като нещо естествено. Понякога като погледна във времето назад, в годините в училище, след това в театъра, това е бил ежедневен стремеж да се саморазвиваш. Фактически балетът е едно състезание със себе си, като непрекъснато се стремиш да се усъвършенстваш. Удоволствието, поне за мен, е в това, да виждаш как всеки ден, ставаш мъничко по-добър от предходния. Това следва да ни води и във всяка една сфера на живота ни - работа, взаимоотношения и т.н. За мен всяко нещо е трудно, колкото и балета, и за всяко нещо се изисква много енергия и усилия, за да е истинско. Какво научихте от вашите учители и какво искате да предадете на своите ученички? Голяма част от начина ми на мислене, на възприемане на света е свързан с моята учителка, голямата примабалерина Красимира Колдамова и нейният светоглед - затова че няма малки и големи сцени, малки и големи градове, няма малки и големи роли, независимо дали се отнася за сцената или живота. Много ми се иска да предам това и на децата, с които работя. Другото важно нещо, което искам те да усетят, е че балетът е театър и е преди всичко емоция. Какви са за децата възпитателните качества на балетното изкуство? За мен, човек с каквото и да се занимава, още повече с балетно изкуство, трябва да е страшно упорит, постоянен и дисциплиниран. Това са много важни трудови навици, които възпитат у теб отговорност и честност към себе си и изкуството. Иначе не се получава или се получава, нещо което не е истинско. Честността и упоритостта как се вписва в съвременния ни начин на живот? Не знам, аз така живея и друг начин не виждам. Може понякога човек да изгуби от това, но то е временно. Честността и постоянството винаги биват възнаграждавани и удовлетвореността, която носят за човека е огромна. По-важно е да си в хармония със себе си и да следваш своите убеждения, независимо от тенденциите на модерното ни ежедневие, което честно казано много не ми харесва. Но пък човек трябва да може да се адаптира към условията, в които живее и да продължава да се развива. По какъв начин красотата на балета успява да се адаптира в забързаното градско ежедневие на модерния живот? По мое мнение изключително добре, защото у хората все повече се засилва потребността от нещо креативно, нещо красиво. Балетът е абсолютен контрапункт на нашия бит, свят и ежедневие, в които живеем. Той е една приказна страна, в която всичко е съвършено и красиво. Когато гледам моите колежки балерини, те изглеждат като богини от друг свят, а всъщност са едни отрудени момичета. Но колкото и трудоемко да е балетното изкуство за нас изпълнителите, то все пак ни държи далеч от битовизма. Ние живеем в един друг свят подчинен на други закони. Затова толкова обичаме професията си. Това е и причината публиката ни да обича и харесва балета. Как в огромния поток на информация, в това число и прояви на култура, да различаваме неподправеното изкуство, онова което обогатява, от онова което ограбва душата? Мисля, че това е абсолютно индивидуално и зависи от натрупванията, които има всеки един от нас. Човек интуитивно определя кое изкуство му въздейства градивно и кое разрушително. Играете белият и черният лебед в Лебедово езеро? Светлината или тъмнината се пресъздава по-лесно и кое изисква повече вътрешна енергия? Определено светлината. Белият лебед изисква много повече прецизност, майсторство и душевна чистота. Винаги съм смятала, че лиричните образи са теста за големия артист. Разбира се Черния лебед е изпълнен с атрактивни и сложни технически елементи, които подлагат балерината на сериозен стрес, но все пак с малко актьорско майсторство, човек винаги може да направи изпълнението си убедително. Независимо от многобройните роли, които съм имала шанса да изпълнявам на сцената, Одета-Одилия си остава най-сериозното предизвикателство, пред което се изправям преди всеки един спектакъл на „Лебедово езеро“. Прима балерина като вас, с дългогодишен опит на международната сцена и с редица награди, решихте да направите балетна академия на село. Това звучи много провокативно, но и вдъхновяващо. Какво ви подтикна към тази инициатива? Като на шега започнахме тази балетна академия с моите колеги, но инициативата прерасна в нещо много красиво и истинско. Моят дядо е родом от село Марян и той е бил един от възрожденците на селото, помогнал е както на селото, така и на неговите съселяни много в онези години. Мисля, че трябва да следваме примера на нашите предци и тяхната любов към родния край. На децата, които идват от цяла България им харесва много тук. Самата атмосфера на село Марян е много задушевна и сред красивата природа на Еленския балкан, децата дават всичко от себе си и получават незабравими емоции и преживявания. Снимките на изпълнената с емоции и живот балетна зала в село Марян са изключително впечатляващи. Как приемат вашата дейност местните хора? На хората изключително много им харесва емоцията, която преживяват на нашите спектакли вече 5-та година. Освен в селото ние правим спектаклите на „Балетна Академия Марян“ и в Елена, и във Велико Търново, като децата участвали в академията танцуват наред с първите солисти на Софийска Опера и Балет.Независимо от факта, че основните изпълнители са деца, които все още са в процес на обучение, мисля, че успяваме да изтръгнем местните хора от ежедневието и да ги потопим в един приказен свят, който им вдъхва нови живителни сили, обновява ги. Самите хора в селото ни помагат и подкрепят, във всяко отношение, което много ме радва и стопля. В тази връзка не може да не попитам, талантливи ли са българските деца и имат ли усет към изкуство? Има много талантливи деца в цяла България! Текущият пример е днес тук във Велико Търново. Аз съм впечатлена от децата на „Virginia Ballet”, с които работих тези дни. Те са изключително дисциплинирани и заредени с любов към танца. Това определено е заслуга на тяхната ръководителка Виргиния Казарина, която влага много обич в работата си с тях. Както тук, така и в цялата страна, аз съм се изненадвала от уникалните таланти, които срещам, когато пътувам за конкурси, фестивали, балетни академии. Всички тези таланти, обаче не успяват да стигнат до професионалното обучение, което е концентрирано в столицата. По-важното обаче е , че тези деца имат не само физически данни, които са важни за балета, но имат усет към танца, към музиката, което при всяко положение ще развие у тях дух на творец, дух на артист. Така, че трябва да вярваме в бъдещето!

Източник: abv-selo.bg

Share