Новина

Големина на шрифта: A A A

Караивановата къща във Велковци пази спомени за хора и съдби

02.11.2015

В Караивановата къща времето е спряло от деня, в който старите й стопани напуснали този свят. Техните наследници решили да не я ремонтират с екстри и удобства, а да запазят автентичния й вид, със спомените за отминали събития, за хора и техните съдби, за традиции. Оставили я непокътната за деца и внуци, за да имат едно местенце на този свят, което да ги събира по силата на родовата кръв…
От 120 години къщата е все там – в центъра на малкото еленско селце Велковци, отляво на пътя, извиващ към Мийковския балкан. Елена и съпругът й Димитър се грижат най-вече за интересната къща. Пристигат рано напролет от Г. Оряховица и изкарват тук до Димитровден. Жената е градско чедо, родена в Свиленград, и трудно свикнала с живота на село. Но изглежда, че с годините човек се обръща към истинските неща. Наследниците на Караиван пък случили с нея, тъй като все се заслушвала в разказите на баба Ана, доживяла 95 години, за къщата и живота в нея. Вуйчото Иван също бил голям сладкодумец.
Годината е 1893-та. Иван Караиван се завърнал на село от гурбет в Русия. Със спечелените пари наумил да вдигне голяма къща – на два ката, с дюкяни отпред, отдалече да хваща окото. С тази заръка оставил близките си и отново тръгнал да печели пари по чужди земи. След година време къщата била готова, но поискал да обърнат чардака – да не гледа към пътя, а към Балкана, та да му се разтваря душата, когато се събере на него челядта. Скочила жената на Караиван и се нахвърлила с думите: „Как така готова къща ще разваляш!“ Свъсил вежди гордият балканджия, думата му на две не се прекършвала, пък и оттам идвало името му. Набързо укротил съпругата си, като я изпратил за два месеца на лозята в Караорман.
Големият им син бил сериозен и отговорен човек. Изкарвал хляба като шивач, после отворил и завъртял успешно кръчма на първия етаж на бащината си къща. Но си нямал късмет, двете му деца умрели от коварна болест, а самият той загинал в Балканската война. Брат му пък бил развей прах и се гътнал при злополука. Единствена наследница останала дъщерята Ана, но тя се омъжила в близкото село Илаков рът, имала вече и дете. Осиротял домът на стария Караиван, нямало кой да върти къщата, кръчмата, да обработва и наглежда имотите. Вдигнал се един ден и право при свата си да иска сина му за наследник. Склонили младите и се преселили във Велковци. Не след дълго плъзнали слухове в селото – старият затрил малкия си син, та да остави всичко на зет си Христо. По адвокати и съдилища пръснал богатството си Караиван, за да доказва истината и запушва хорските уста, но не успял и се споминал. Зетят пък заминал на гурбет в Русия да спечели някой лев.
Баба Ана останала с три деца и сляпата си майка. Разтропана жена била. Всички ратаи, помагачи я слушали. Оправяла се не само с къщата, но и кръчмата не затворила.
„Всичко тук е запазено от нейното време – посочва Елена подредбата. Бурета за виното, чаши, посуда, юзчета по лавиците – нищо не е изхвърлено. Ето и тезгяха с касата, отгоре има малък прорез, през който са пускали парите. Улисана в работа, баба Ана нямала време и децата си да роди. Разправяше ми, че майката на моя съпруг – Йорданка, се търкулнала, докато шетала по хармана. Родила се след връщането на мъжа й от гурбет и била неговото галено детенце, все до джамала я слагал да спи.
Разказът на снахата за къщата и рода продължава на големия чардак, от който гледката наистина е великолепна. Само скърцането на стълбите, извеждащи към него, нарушават тишината и спокойствието. Подредбата на стаите, всяка отоплявана с джамал, също е запазена. Доскоро в една от тях е бил станът на баба Ана, на който тъчала шарени черги. Огромни хамбари, че и на два етажа, се пълнели навремето със зърно от нивите. Оставени са и селскостопанските постройки до къщата, и те да напомнят за труда и живота, кипели тук.
Караивановата къща е сред 600-те обекта в общината, определени за недвижима културна ценност от местно значение. С изготвянето на общия устройствен план е направено заснемане на всеки един от тях с цел да бъде определен статутът и взети мерки за опазването и съхранението им.

Източник: www.borbabg.com