Новина

Големина на шрифта: A A A

Селската къща – забравеното богатство

14.10.2015

През последните години все повече хора се насочват към покупката на селски имоти – предимно за ползване през уикендите, където да отморяват след стреса на работната седмица. Немалка част обаче се насочват към тези имоти с идеята да развиват модерния и все по-предпочитан в последните години „селски туризъм“.
След първоначалната инвестиция за покупката на селски имот предприемачите са изправени пред най-важния етап по реализиране на бизнес-намерението – да подсигурят средства за ремонт, обзавеждане и оборудване на къщата за гости, изработката на сайт и екстрите за гостите – детски кът, басейн, сауна, градинско барбекю.
Решение би могло да се намери в Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 година, Мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“, Подмярка 6.4. „Инвестиционна подкрепа за неземеделски дейности“, която се очаква да стартира през второто тримесечие на 2016 година.
За да могат да кандидатстват и реализират проект по тази мярка, кандидатите следва да отговарят на няколко изисквания:
1. Да бъдат регистрирани земеделски производители или микропредприятия, регистрирани като еднолични търговци или юридически лица по Търговския закон или Закона за кооперациите, както и физически лица, регистрирани по Закона за занаятите. Също така е необходимо седалището на кандидата юридическо лице или постоянният адрес на физическото лице да е на територията на селски район.
2. Инвестицията трябва да се осъществява на територията на селски район и да не оказва отрицателно влияние върху околната среда;
3. Ако кандидатът е земеделски производител, то тогава неговото стопанството трябва да има стандартен производствен обем над 8000 евро;
Следва да се има предвид, че няма да се предоставя финансова помощ за изграждане и обновяване на туристически обекти в курортни комплекси с развит масов туризъм, както и проекти с над 20 помещения за настаняване.
Допустимите разходи, за които предприемачите могат да кандидатстват, включват:
1. Изграждане, придобиване, включително отпускането на лизинг, или подобренията на недвижимо имущество;
2. Закупуване, включително чрез лизинг, на нови машини и оборудване, включително компютърен софтуер, до пазарната стойност на активите;
3. Общи разходи – например хонорари на архитекти, инженери и консултанти, хонорари, свързани с консултации относно екологичната и икономическата устойчивост, включително проучвания за техническа осъществимост;
4. Нематериални инвестиции: придобиване и създаване на компютърен софтуер и придобиване на патенти, лицензи, авторски права и марки.
Наличието на няколко фактора би дало приоритет на едни кандидати пред други при оценяването на проектните предложения. Например проекти, които се реализират на територията на Северозападен или Северен централен район ще бъдат с предимство.
Други проекти с приоритет са: проекти за производствени дейности; проекти за услуги, свързани с информационни и комуникационни технологии; проекти за производство на енергия от странични продукти, отпадъци и други нехранителни суровини; проект, включващ инвестиции за предлагане на пазара на собствена продукция; проекти, подадени от физически лица и ЕТ на възраст между 18 и 40 години (включително) или жени; проекти на кандидати, осъществяващи дейности, регистрирани най-малко 3 години преди датата на кандидатстване; проекти на тютюнопроизводители; кандидати, които не са получавали финансова помощ от ЕЗФРСР за проекти за неземеделски дейности през последните 3 години преди датата на кандидатстване.
Финансовата помощ по един проект не може да надвишава 75% от общите допустими разходи. При определени условия кандидатите биха могли да получат авансово плащане, в размер на до 50% от одобрените за финансиране разходи, както и междинно плащане.
Така че, ако вече сте решили да финансирате идеята си по тази подмярка, сега е времето да започнете подготовката на необходимите документи.
Консултант Владимир Йосифов призовава всички членове на НСНИ безплатно и 365 дни в годината да публикуват реклами на селски къщи, които се дават под наем. Според него кметовете на български села трябва да се конкурират за всеки наемател, защото наемателите са спасението на малките села. Те са спасение за малките курорти по Черноморието.
Експертът съветва кандидатите за кметове на красиви български селца да разгледат пазара на наеми на селски къщи в Европа. Така с минимални усилия хиляди пустеещи къщи ще оживеят. Животът в селата зависи от кметовете. Но кметовете не се интересуват от нуждите на съселяните си, защото те са „заземени“ с имотите си.
Ако обаче в селото има десетина градски семейства, наели къща, нещата са много различни. Те ще пазаруват в местния магазин без да искат вересия, ще ползват местни продукти и услуги, ще плащат местни данъци, колата им ще бъде регистрирана в селото, ще посрещат гости в заведенията, ще плащат за интернет, ще помагат в детската градина, ще доведат туристи и т.н.
Не е нормално в България, като европейска страна, да няма пазар на наеми на селски къщи. Въпросът е дали българската политическа класа е готова да говори за данък сгради, такса смет, цени на имоти, наеми, права и задължения, пазар на селски къщи под наем и още много други важни проблеми в села и малки градчета.
Дават ли си нашите политици сметка за мащаба на промяната и може ли хиляди български пенсионери да се окажат потенциални милионери?

Източник: www.pariteni.bg