Новина

Големина на шрифта: A A A

Свещеници отслужиха в Патриаршията на Царевец първата литургия след 620 години

17.06.2013

Министерството на културата и Националният институт за недвижимо културно наследство казаха „не” на промяната на статута на сградата

ТРИМА СВЕЩЕНИЦИ СЛУЖИХА ВЧЕРА В ПАТРИАРШЕСКАТА ЦЪРКВА „СВЕТО ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ” НА ЦАРЕВЕЦ. Това е първата служба на този ден вътре в сградата, която е музеен обект и не е действащ храм от 620 г. насам. Идеята за богослужението беше на общинските съветници инж. Николай Николов и Стефан Михайлов, който от години се опитва да инициира промяна в статута на Патриаршията и от музей – пантеон на българската история - да бъде превърнат в богослужебен храм.
Свещениците Асен, Михаил и Добромир извършиха тържествената служба за Възнесение Господне, или Спасовден, както 13 юни е останал в съзнанието на хората. Миряни от Велико Търново и много чуждестранни туристи, които се качиха до върха на Царевец, станаха неволни свидетели на богослужението в царската църква. Сред официалните лица отсъстваха обаче кметът и неговите заместници, нямаше го и търновският владика Григорий, който категорично отказва да служи сред стенописите на Теофан Сокеров.
„Щом църквата е съгласна на такава служба, аз не съм против. Тук могат да се правят служби на големи празници, както вече се случва на Великден. Това ще доведе и повече туристи. Против съм обаче обръщането на музея в храм”, признава директорът на Регионалния исторически музей Иван Църов. И допълва, че да подменяме на всеки 20 г. предназначението на паметниците си, не е добро и обосновано решение, нито пък възпитава идващите поколения в някакви ценности.
За да стане музейният обект действащ храм, трябва да бъде разрушен паметник на културата с национално значение, за какъвто е обявена Патриаршията, да бъдат свалени стенописите, които са произведение на изкуството. „И още нещо. Във Велико Търново има три храма в строеж, един куп други църкви, които плачат за ремонт, като „Константин и Елена”, която не е действаща от 30 г., и „Св. Спас”, паднала през 1913 г. от земетресението. От тогава е в руини. А за селските църкви да не говорим”, обяснява Иван Църов.
„Има хора, които не са съгласни с нашата идея, но славата на Търново е от годините, когато градът е бил столица на Второто българско царство. Ако има изградени неща, които представляват интерес за света, това също се дължи на Второто българско царство, когато Търново е бил един от петте центъра на света”, казва инж. Николай Николов, който застана в центъра на идеята за превръщането на Патриаршията в храм и започна да събира подписи в подкрепа на тази инициатива. Инженерът допълва още, че е водил разговори с проектанта на обекта арх. Боян Кузупов, който пък имал идея и проект как сградата да стане храм с малки преустройства и без да се налага да бъде събаряна и съграждана наново.
КАТЕГОРИЧНО ПРОТИВ ПОДМЯНАТА НА СТАТУТА НА МУЗЕЙНИЯ ОБЕКТ СА МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА И НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ЗА НЕДВИЖИМО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО. Двете институции са казали своето становище само преди няколко дни по повод запитване от общинската администрация дали е възможно Патриаршията да стане действащ храм.
Художникът Теофан Сокеров също не е във възторг от идеята на инж. Николов. Той държи правата на своите рисунки и е готов да води съдебни битки, за да защити труда си. Според законодателството още 70 г. след смъртта на автора правата остават в семейството и наследниците му.
МУЗЕЯТ „ПАТРИАРШЕСКА ЦЪРКВА „СВЕТО ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ” Е СТРОЕН ПРЕЗ 70-ТЕ ГОДИНИ НА МИНАЛИЯ ВЕК по случай 800-годишнината от въстанието на Асен и Петър. Проектант е арх. Боян Кузупов. И архитектурната му концепция и стенописите са минали през обсъждане и са били одобрени от художествен съвет в Комитета за култура.
Сградата, която търновци познават в този й вид, дори не е копие на някогашната Патриаршеска църква на Царевец, защото никой не знае как е изглеждала тя. Оригиналната църква е била разрушена до основи през 1393 г. при превземането на Търново от османските войски. А стенописите нямат нищо общо с ортодоксалния канон. „Това е авторското виждане на проф. Теофан Сокеров, който в картини е разказал българската история. Ако се загледате, там ще „прочетете” за идването на българите по тези земи, за въстанието на Асен и Петър, за първата българска държава, за войните с Византия и падането ни под византийско владичество, за победата на Калоян над латинците, за връчването на Четвероевангелието на Иван Александър и т.н.”, разказва шефът на Регионалния исторически музей Иван Църов.

Източник: в-к Борба