Новина

Големина на шрифта: A A A

2013 – годината на строителя

02.01.2013

2013 ще бъде годината на строителя. Тази прогноза даде министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова по време на форума „Строителството през 2013 г. – перспективи и предизвикателства“, организиран от Камарата на строителите в България с медийното партньорство на в. „Строител“
Предпоставките за силна година са налице поне по отношение на инфраструктурното строителство. Именно то беше движещата сила за бранша и през настоящата година, като причината за това са европейските фондове, откъдето идват 80% от средствата. Доза увереност за добра година дадоха и последните данни на Евростат за октомври 2012 г., които наредиха България на първо място по ръст на строителната продукция в целия ЕС с 5,7% на годишна база при среден спад за ЕС от 4,4%.
На ускореното усвояване на европейските средства ще се разчита и през 2013 г. Заложени в централния бюджет са малко над 4 млрд. лв., от които 900 млн. лв. са национално съфинансиране. От тях близо половината са планирани да бъдат разплатени по Оперативна програма „Регионално развитие“ – основно за строителни обекти. Министър Павлова обеща догодина да започне дълго чаканото обновление на българските домове и ако това се случи, и малките строителни фирми по места ще имат шанс за работа.
Извън европрограмите държавата е заложила да изхарчи за капиталови разходи

923 млн. лв., което е с 20 млн. лв. повече спрямо 2012 г.

Друг голям проект, чието строителство се очаква с нетърпение, е частта от газопровода „Южен поток“, която ще мине през българската територия. Обещанията са това да се случи през 2013 г., като по прогнозни данни изграждането на българския участък ще струва около 6 млрд. евро.
За съжаление няма икономически предпоставки за частни инвестиции в областта на сградното строителство. Около една трета от построените през последните години десетки офис сгради все още търсят наематели. Свитото потребление и ниските доходи пък замразиха изграждането на редица търговски обекти в страната. Все пак обнадеждаващо е, че през 2013 г. е планирано завършването на още два нови мола в София. При жилищното строителство, където спадът стигна до 65% спрямо пиковата 2008 г., все още няма признаци за съживяване. В същото време се появяват сигнали за изчерпване на жилищата на стойност до 40 хил. евро в София, раздвижиха се и продажбите в морските курорти. Благодарение на руските купувачи беше отчетен дори ръст над 20% при продажбата на ваканционните жилища през 2012 г. на годишна база по данни на агенции за имоти.
Очакванията са парламентарните избори през 2013 г. да се отразят добре на бранша предвид факта, че независимо кой е на власт, винаги обича да реже ленти преди избори. А такива възможности ще има много през следващата година – магистрали, пътища, пречиствателни станции, болници, музеи, училища, паркове и детски градини.
Остават и надеждите наред с макроикономическата стабилност и ниските данъци следващият кабинет да направи и промените, които да осигурят по-добра бизнес среда – решаване на въпроса с дълговете на общините към строителите, междуфирмената задлъжнялост, ускорени съдебни процедури по несъстоятелност и ликвидация, както и на събирането на вземанията по съдебен път, по-прозрачни обществените поръчки.

Големите строителни ленти

Магистрали

Сгъстена програма от рязане на ленти на готови магистрални участъци се отваря за премиера Бойко Борисов през 2013 г.
Мечтата на поколения българи за магистрала до морето най-после ще стане реалност. Със сигурност последният участък от АМ „Тракия“ от пътния възел край Петолъчката до Карнобат ще бъде пуснат. Срокът по договор е февруари и едва ли ще бъде спазен, но прогнозите са от 1 юни да пътуваме до морето по магистрала. Последната отсечка се строи от българското обединение „Тракия ІV“ с водещ партньор „Холдинг Пътища“.
До края на следващата година трябва да е готова изцяло и още една магистрала – „Марица“, но рязането на лентите ще остане за следващия кабинет. Първият 32-километров участък на „Марица“ от Оризово до Димитровград се строи от италианската компания „Кооператива Муратория Чеметисти – Чи Ем Чи ди Равена“ за 133 млн. лв. Другият от 34 км от Димитровград до Харманли се изгражда от сдружението „Марица Хайлей“, в което влизат „ПСТ Холдинг“ и австрийската „Порр Техновал”, срещу 122 млн. лв.
В добавка ще бъдат пуснати и две отсечки от магистрала „Хемус“. Едната е пътният възел тип „тромпет“ (по думите на проектанта Дена Паланкова) край Гара Яна. Той ще разплете движението от столицата към подбалканския път за Бургас и към АМ „Хемус“. Магистралният участък от 8,5 км се изгражда от обединение „Хемус А2“, в което влизат „Трейс Груп Холд”, „СК13 Пътстрой“ и хърватската „Конструктор“ за близо 32 млн. лв. Строителят обеща да пусне обекта предсрочно през май.
Другата 8-километрова отсечка на „Хемус“ между Белокопитово и Шумен също ще бъде пусната предсрочно за началото на туристическия сезон. Тя се изгражда с държавни пари от шуменската фирма „Автомагистрали Черно море“.
Пуск преди графика обещаха и строителите на „Струма“ в участъка от Долна Диканя до Дупница. 17-километровото трасе се строи от консорциум „Струма I“, в което влизат италианската „Импреза“ и българските „ГБС-Инфраструктурно строителство“ и „Пътстрой 92“. След този участък те ще продължат със строителството на автомагистрала „Струма“ до Благоевград, след като в края на тази година спечелиха търга.
Освен рязане на ленти се очертават и няколко първи копки. Такива са планирани за пътя от София до Калотина, както и за Северната скоростна тангента на столицата. Ще започне строителството и на обходите на Враца, Монтана и Габрово. Всички тези обекти се финансират с европейски средства.
Най-големият търг през следващата година в пътното строителство е за 33-километровата отсечка от пътя Враца – Мездра, който е с индикативна стойност 188 млн. евро. С него се изчерпват парите по Оперативна програма „Транспорт“ за магистрали и първокласни пътища.

Пътища

Въпреки че фокусът са магистралите, второкласните и третокласните пътища също не са забравени от правителството. Ще се работи по рехабилитацията на поне 200 км от тях, казаха от Агенция „Пътна инфраструктура“. Това са обектите, финансирани по ОП „Регионално развитие“, като успоредно с ремонтите по третата и четвърта фаза на проекта ще бъдат пуснати търговете и по новата пета фаза.
Отделно ще се довършват обекти по програмата „Транзитни пътища V“, която се реализира със заем от Европейската инвестиционна банка. За седем лота от програмата за 185
млн. лв. предстои провеждане на търгове за избор на изпълнител.
С държавни пари се изграждат и редица пътища към морето. Целта е осигуряване на нормалния туристически сезон догодина. На пътя Русе – Шумен се строи трета лента, която да поеме увеличаващия се трафик от румънски туристи. Изгражда се и четирилентов път от Бургас до Слънчев бряг, който е един от най-натоварените трасета. За новия туристически сезон ще бъде готов и пътят Царево – Ахтопол.

Железопътни магистрали

Не само с пътните, но и с железопътните магистрали ще може да се похвали премиерът Борисов през следващата година. Във финална фаза е модернизацията на участъка от Калояново до Михайловец (лот 1) от жeлезопътната магистрала „Тракия”. Очакванията са тази отсечка, която е част от реконструкцията на жп линията Пловдив – Бургас, да бъде завършена през първите месеци на 2013 г., казаха от Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ).
Изпълнението на другите две обособени позиции по трасето се движи в график. От НКЖИ отчитат изпълнение на 35% от обема на работите по Стара Загора – Зимница (лот 2) и над 45% изпълнение по Церковски – Карнобат – Бургас (лот 3). Тези участъци трябва да бъдат готови до 2015 г.
Всички останали железопътни проекти, включени в обхвата на ОП „Транспорт“, вече имат сключени договори за строителство и по тях се работи активно. Заради обжалването на търга довършването на жп линията от Септември до Пловдив обаче ще приключи през следващия програмен период. 52-километровота отсечка е разделена на три части с отделни изпълнители – „Свиетелски”, „Порр” и консорциум от компании с водещ испанската „ГЕА 21”. Плановете на НКЖИ са през пролетта да започнат строителните дейности по трасето. За следващия програмен период остава и жп отсечката от София до Септември, казаха от НКЖИ.
Напредват и дейностите по железопътната „Марица“. Жп отсечката от Пловдив до Димитровград е изцяло готова. Пред финал е работата по жп отсечката Свиленград – турската граница. В момента текат тестове на контактната мрежа и се очаква в началото на следващата година трасето да има издаден Акт 16, коментира Христо Алексиев, зам. изпълнителен директор на НКЖИ. В края на изтичащата година поетапно започна строителството и на участъците Димитровград – Харманли от гръцката „Терна“ и Харманли – Свиленград от автрийско-бългрското сдружение „Порр” – „ПСТ Холдинг”. Системите за сигнализация и телекомуникации по цялото трасе се изграждат от фирма „Талес”.
В момента текат търговете за избор на изпълнител за ремонт на жп гарите в София и Пазарджик, както и за изграждане на интермодален терминал в Пловдив. Плановете на НКЖИ са строителството на тези обекти да започне през 2013 г.

Метрото

Активно ще се работи и по софийското метро. Вече започна изграждането на продължението от бул. „Цариградско шосе“ до летището. Трасето е разделено на три участъка, като водещи в консорциума са фирмите „Станилов“, „Трейс“ и „Сиенит“. Напролет се очаква да стартира и строителството на участъка от жк „Младост 1“ до Бизнес парка. В момента тече процедурата по избор на изпълнители. Новите участъци трябва да бъдат готови през 2014 г.

Заводът за отпадъци

Като коледен подарък дойде решението на Европейската комисия за строителството на завода за отпадъци на София. Ако няма обжалване на обществената поръчка, истинската първа копка най-после е на път да стане реалност. Плановете на Столичната община са строителят на завода да е ясен през януари. В търга оферти подадоха 11 кандидати, като половината са отпаднали след прегледа на техническите критерии. Съоръжението трябва да заработи до края на 2014 г.
Заводът за боклук е част от интегрираната система за отпадъци на София с бюджет 183 млн. евро. Другите звена в нея са депото, което вече беше открито през ноември 2012 г., и компостиращата инсталация, която ще заработи догодина.
Първоначално Европейската комисия одобри безвъзмездната помощ за системата за отпадъци да бъде 72% от стойността на проекта, което се равняваше на 131 млн. евро. С последното решение Брюксел поразвърза кесията и вдигна помощта на 84%. Така София ще получи 154 млн. евро безвъзмездно за интегрираната система.
В областта на водния сектор в строеж ще са обекти за 1 млрд. лв. по думите на министъра на околната среда и водите Нона Караджова. Отделно предстои избор на строители по общински поръчки за около 2 млрд. лв. Извън финансирането за водния сектор по Оперативна програма „Околна среда“ Министерството на регионалното развитие и благоустройството планира да започне строителството на три язовира по заема със Световната банка. Това обаче е малко вероятно да се случи през следващата година предвид факта, че тръжните процедури все още не са проведени.
Очаква се обаче да приключи работата по значителна част от обектите по Програмата за развитие на селските райони в малките общини, като бъдат разплатени поне около 200-300 млн. лв. по думите на зам.-министъра на земеделието и храните Светлана Боянова.

Южен поток

Всички тези обекти, взети накуп, се равняват на само една инвестиция, и то частна – газопровода „Южен поток“. Индикативната стойност на трасето през българска територия е около 6 млрд. евро по думите на министъра на регионалното развитие и благоустройството
Лиляна Павлова.
Стартът на строителството на газопровода беше даден в началото на декември в руския град Анапа лично от президента Владимир Путин. Плановете са до средата на 2013 г. България да е готова със започването на строителството на тръбата на наша територия, обясни регионалният министър. Дотогава трябва да е готова екооценката на трасето, да бъдат избрани строителите и доставчиците на тръбите и да се издаде разрешително за строеж.
Дължината на тръбата, минаваща през България, е 538 км и за да може да участват и български компании, изграждането й ще бъде разделено на лотове, каза министър Павлова. Договорено е с „Газпром“ българските фирми да изпълняват най-малко 30% от всички дейности. Търговете се очаква да бъдат обявени през февруари, уточниха от Българския енергиен холдинг (БЕХ).

Източник: http://vestnikstroitel.bg