Новина

Големина на шрифта: A A A

Във В. Търново отваря единственият на Балканите музей на скулптурните фигури

16.10.2012

Владетелите, разнесли славата на Второто българско царство, оживяват в най-новия музей на Велико Търново. В подножието на Царевец до края на годината ще отвори врата Мултимедиен посетителски център “Царевград Търнов”. Скулптурни фигури на цар Иван Асен II и съпругата му Ирина Комнина ще посрещат туристите в специално изградената тронна зала. Посетителите ще могат да видят и да се снимат с цар Калоян. С възстановки на сцени и скулптурни фигури, облечени в копия на автентични костюми, ще бъде представен и животът на българските боляри през Средновековието. С аудио-визуална техника ще бъде пресъздадена богатата история на Търноград с неговата воинска слава и духовна мощ.
Новата атракция е уникална за страната и ще отвори врата до края на годината. Музеят е на два етажа и се простира на площ от 870 кв.м. Намира се на ул. “Никола Пиколо” под ВИП площадката за наблюдение на “Звук и светлина”. Централният му вход е оформен по подобие на главната порта на крепостта “Царевец”. От входа ще се спуска защитна решетка, а от двете му страни ще бъдат фигурите на двама стражи. Изграждането на посетителския център е част от проекта “Подобряване на туристическите атракции и свързаната с тях инфраструктура в община В. Търново”. Разработката е на стойност 6 750 000 лв., които са подсигурени по ОП “Регионално развитие”. За интериорното решение на музея са отпуснати 457 000 лв.
28-те скулптурни фигури са изработени в естествена големина от разнообразни висококачествени материали, сред които преобладават гипс, силикони и полиестерна смола. Автор на концепцията за представянето на историческите личности и на уникалната технология за направата на фигурите е търновският скулптор Борис Борисов. През последните четири месеца той ръководи екип от около 30 души, които изработват скулптурите, а след това им дават живот и ги обличат, за да заприличат на истински хора. Вчера екип на “Янтра ДНЕС” влезе в ателието на художника, за да види отблизо как върви подготовката на единствения на Балканите музей на скулптурните фигури, който е на път да превърне Велико Търново във водеща туристическа дестинация в Европа.
Фигурите са разпределени в четири основни направления, свързани с историята на Второто българско царство. В “Залата на занаятите” ще бъдат представени различни майстори заедно с откритите при разкопки във Велико Търново артефакти. Специално място ще бъде отделено на характерната за старата столица сграфитокерамика, като в експозицията ще бъдат подредени съдове, изработени от грънчарката на Самоводската чаршия Нина Нешева. Ще има и монетарница с типичните инструменти. Според привнесен от Изтока обичай майсторът, макар да е свободен човек, ще бъде привързан към стената с верига, за да демонстрира своята честност. До него ще се виждат зидарят бай Станул с камък и неговият чирак. Каменоделецът Камен и ковачът Желязко също са част от колоритната композиция. Борис Борисов чувства и преживява характера на всеки от своите герои, затова говори за тях с конкретни имена.
В залата “Средновековна оръжейна” ще бъдат представени мечове, щитове, копия, лъкове, стрели, арбалети и макети на стенобойни машини и тарани. Минавайки през кула от отбранителната система на столичния град, ще се стига до тронната зала на царския дворец с пищна украса и стенописи. Тук ще бъде фигурата на цар Иван Асен II, държащ царските инсигнии, заедно с царица Ирина Комнина, патриарха, боляри и пратеник.
“Стремил съм се да направя фигурите така, че хората да усетят духа на героя. Изобразил съм Иван Асен като мъж на около 45 г. Той е умен, смел и дипломатичен, а с него олицетворявам мощта, силата и величието на българската държава в онази епоха. До него ще стои българският патриарх Йоаким”, споделя художникът. В непосредствена близост посетителите ще могат да обличат различни костюми от епохата и да се снимат като участници в представените сцени. На това ниво ще са показани интериорите и на болярско жилище, църква, къща на човек от по-низшите социални слоеве.
Цар Калоян ще присъства в две сцени. Едната фигурална композиция ще представя коронацията на владетеля от папския кардинал Лъв. Туристите ще видят отблизо и пленяването на император Балдуин по време на битката при Адрианопол през 1205 г. В нея царят е качен върху кон, а пред него двама войници водят пленения латински император. Задният план е решен като стенопис – батална сцена, пресъздаваща края на кръвопролитната адрианополска битка. “За образа на цар Калоян съдим по многобройните исторически извори, които са запазени до наши дни. За него се знае, че е бил мъж – канара, висок около 197 см. На тази външност чудесно приляга властният му и непокорен характер. За това съдим и от писмата, които той е разменял с папа Инокентий”, обяснява Борис Борисов.
В близост ще бъде представен разделът “Духовност” с болярско ктиторско семейство с иконописец, изписващ образа на св. Димитър и чирак, стриващ пигмент в хаванче. Последното помещение от експозицията представлява възстановка на скрипторий. Сред рафтовете, отрупани с книги и свитъци, зад високо писалище – катедра, монах пише с паче перо, а друг задълбочено чете.
120 стрели, 20 меча, 15 щита, два арбалета и пет лъка са изработени специално за новия музей. Главен оръжейник на проекта е Гинчо Беренски, който е направил от месинг и короните на българските владетели. Майсторите Радослав Йончев и Константин Константинов са изработили и няколко ризници, всяка от които тежи 20 кг и се състои от 14 хил. метални халки. Изцяло от метал е изваян и шлемът на пленения Балдуин. Живот на готовите фигури вдъхва художничката Галина Христова. Тя тонира по подходящ начин силикона, за да предаде естествен вид на човешкото лице и крайниците, а след това с допълнителен грим придава характер на типажа. Най-трудоемката и деликатна работа е окосмяването на фигурите, с което също е натоварена Галя. Търпеливо, косъм след косъм, тя поставя бради на героите. Най-деликатната част от човешкото лице – очите, са изработени по поръчка. Очните протези се избират спрямо етническата особеност на типажа. Очите на Балдуин например са скандинавски тип, а за да предаде ярост на образа, художникът леко е оцветил ретината в червено. Характерната усмивка на някои от образите се постига със специални зъбни протези, разказва Борис Борисов.
Косите и прическите на скулптурните фигури оформя перукерката на театъра Светла. Главен дизайнер на облеклата, с които са пременени героите, е Маргарита Кръстева. Тя използва тъкани, характерни за епохата, които допълва с подходящи аксесоари от метал, дърво и кожа. “През нощта чета и рисувам скици, които през деня реализирам. Но най-трудно се оказва да облека фигурите”, споделя Маргото.

Източник: в-к Янтра Днес