Новина

Големина на шрифта: A A A

Във Велико Търново показват за първи път Панагюрското златно съкровище

20.03.2012

Във Велико Търново за първи път за празника на града ще бъде показано Панагюрското златно съкровище. Експозицията с шедьоврите на тракийското изкуство се открива на 21 март от 18 часа в изложбените зали на хана “Хаджи Николи”. Изложбата е под надслов “Тракийски съкровища – Панагюрското златно съкровище и рисувана керамика от IV век пр.Хр.”. Уникалните златни съдове са предоставени от Регионалния археологически музей в Пловдив, а рисуваната керамика е част от фондовете на Археологическия музей в Созопол.
Специално за откриването свои демонстрации ще направят легионерите от Първа тракийска кохорта в Свищов. Реанакторите ще забавляват гостите на хана “Хаджи Николи” и в празничния 22 март. Изложбата ще открият директорите на музеите във Варна и Пловдив проф. Валентин Плетньов и доц. Костадин Кисьов заедно с управителя на хана на Самоводската чаршия Любомир Марков.
Съкровището пристигна във Велико Търново при засилени мерки за сигурност. От Пловдив до старата столица с златните реликви бяха съпроводени от полицейски кортеж.
Великотърновци и гостите на града ще видят всички девет съда с богата украса, които служат за пиене на вино и угощения. Те са с общо тегло 6 кг и 164 грама и са изработени от 23-каратово злато. Върху тях са изобразени митологични сцени, свързани с древногръцката религия. Осем от съдовете представляват ритони с форми на глава на елен, на коза и на амазонка. Особено ценна е амфората – ритон с две големи дръжки, изобразяващи фигурите на кентаври. Върху дъното на съда са оформени два отвора, предназначени за пиене, украсени с негърски глави. Тя е била предназначена за пиене на вино от двама човека едновременно. Върху нея са изобразени сцени от древногръцката митология и метричните единици, използвани при изработката. Единственото блюдо – фиала е предназначено за угощение. Върху дъното на съда в четири реда са изобразени релефно негърски глави, а върху вътрешната страна е гравиран надпис, означаващ неговото тегло.
Златната сбирка, която повече от 60 години триумфално шества по световните столици, е открита в мразовитото утро на 8 декември 1949 г. от трима братя – Павел, Петко и Михаил Дейкови. Те работят заедно в района на керемидената фабрика “Мерул” край Панагюрище, разказа проф. Плетньов. Петко натиска с лопатата вече разрохканата глина и тогава нещо лъсва. Братята са объркани и възбудени. Внимателно изваждат и преброяват предметите, измиват ги в близката река Мерул, и ги поставят на една дъска да се изцедят. Пред тях и надошлите работници блясва с цялото си великолепие приказен златен сервиз с причудливи форми. В този момент, без дори да се замислят, братята Дейкови единодушно решават, че това откритие трябва да се предаде на градските власти. От второто си раждане до днес съкровището е показвано в музеите и галериите на повече от 40 световни столици и градове – Рим, Париж, Лондон, Ню Йорк, Москва, Берлин, Прага, Будапеща, Токио, Мексико сити, Ню Делхи, Монреал, Мадрид, Бостън, Детройт, Хелзинки и др. Навсякъде по света то изтръгва възхищение.
Луксозният трапезен сервиз е изработен в малоазийския град Лампсак, разположен на брега на Лампсак, в началото на III век пр.Хр. Някои от изследователите считат, че съкровището, открито край Панагюрище, е произведено в Атина през класическата епоха и дори допускат, че самият Александър Велики е пил от него. Според доц. Кисьов тази тези е неприемлива поради факта, че в надписите са използвани йонийски форми и има смесване на йонийски с атически диалект, което е характерно за периода след IV век пр.Хр.

Град Лампсак е основан от йонийските гърци, които много често обвиват раждането на градовете с ореола на някое предание. Според легендата името на града идва от Лампсака – дъщерята на местния тракийски цар. Тя спасява фокейците от готвения срещу тях заговор, затова те започват да я почитат като богиня. Лампсак се счита за родина на бог Приап, сина на Дионис и Афродита, известен с големия размер на своя фалос и почитан като божество на плодородието. През IV век пр.Хр. Лампсак се намира под персийско владичество, по-късно е освободен като съюзник на Атина, попада отново под персийска власт, за да бъде окончателно освободен от Александър Велики. Именно през този период е създадено и съкровището, открито край Панагюрище.
Върху фиалата и амфората – ритон има гравирани цифри. Тази практика често се среща при съдовете от скъпоценен метал. Върху фиалата са гравирани две цифри. Първата – 100, показва, че съдът тежи 100 единици от някаква мярка. Теглото на фиалата се равнява на 845,7 грама, следователно златната монета, по която измервали съда, е тежала 8,457 грама. Втората цифра вероятно е добавена към първата, за да се отбележи теглото и в сребърни монети.
Златното съкровище от Панагюрище не е замислено и изпълнено като един сервиз. То е натрупано постепенно. Според директора на пловдивския музей амфората и фиалата не са изработени заедно с другите седем ритона. Тъй като са били предназначени за продажба, върху тях е отбелязано теглото им, а не са поръчка като останалите седем съда. Освен това фиалата е изработена от злато с друг химичен състав, цвят и различен сюжет на украса.
Някои изследователи са на мнение, че след Александър Велико собственик на съкровището става Селевкт и накрая е притежание на Деметрий Полиоркет, който е принуден да зарови съкровището в полите на Средна гора. Други твърдят, че имането е придобито от някой тракийски владетел сподвижник на Лизимах, по време на неговите походи в Мала Азия, където е закупено от Лампсак. То е заровено и скрито в земята по време на нашествията на келтите през 278 г. пр.Хр., които завладяват и земите на днешно Панагюрище.
За първи път във Велико Търново показват и 30 съда с уникалната рисувана гръцка керамика, открита в некрополи край Созопол. Тя датира от V-IV век пр.Хр. и се разпространява най-вече по пристанищата в района на българските земи. Гръцките майстори разпространяват това изкуство в продължение на три века, след което производството на глинените съдове спира. Съдовете са в различни фирми – кратери, пиксиди, кани, ликити, гутуси, кирикс. Върху изобразени сцени от гръцката митология и ежедневието на обикновените хора.
Изложбата ще гостува в хана “Хаджи Николи” до края на октомври. Индивидуалния билет за него е на цена от 5 лв., а за група от над 5 човека цената пада до 3 лв. Пенсионери и ученици ще заплащат по 2 лв.

Източник: в-к Янтра Днес