Новина

Големина на шрифта: A A A

6000 посрещнаха Великден на Царевец

26.04.2011

6000 ДУШИ ОТ ЦЯЛАТА СТРАНА СЕ КАЧИХА НА ЦАРЕВЕЦ, ЗА ДА ПОСРЕЩНАТ ВЕЛИКДЕН В ПОДНОЖИЕТО НА ПАТРИАРШЕСКАТА ЦЪРКВА. За първи път след 618 г. Великотърновският владика Григорий отслужи Великденското пасхално богослужение на най-сакралното за старата столица място. Точно в полунощ той поздрави всички присъстващи с „Христос Воскресе” и раздаде от Светия огън.
1500 шарени и осветени яйца и толкова парчета козунак раздадоха организаторите на част от хората, които решиха да посрещнат Възкресението на хълма. За повечето присъстващи яйца и козунаци не достигнаха, но въпреки това хората признаха, че са изключително впечатлени и развълнувани от присъствието си на Царевец в тази свята вечер. Недостатъчни се оказаха и картичките с молитвата „Символ верую” и поздрава „Христос Воскресе”, които Светата великотърновска митрополия и от Община Велико Търново направиха за празника.
„ТАЗИ СЪБОТА СЕ НАРИЧА ВЕЛИКА НЕ ЗАЩОТО ИМА ПОВЕЧЕ ЧАСОВЕ ОТ ДРУГИ СЪБОТИ, А ЗАЩОТО ДНЕС СЕ ИЗВЪРШИХА ВЕЛИКИ ДЕЛА НА НАШИЯ СПАСИТЕЛ ГОСПОД. След като създаде всички твари, в шестия ден Бог си почина от своите дела и нарече този ден Събота, което значи почивка. Така и сега той отново пресъздава света и човека, обновявайки го чрез своя чудоносен кръст. И след всичко това днес си почина от тия свои дела, като заспа съзидателен и спасителен за нас сън. С духа си Христос слезе в ада, за да проповядва”, каза пред огромното множество от хора дядо Григорий. Той прочете Евангелието и минути преди да даде огъня, владиката изчете и патриаршеското синодално пасхално послание. „Дни и години, столетия и хилядолетия отминават, а нищо не може да заглуши нечуваната вест за възкръсналия Господ, словото на Отца, Който прие човешка плът и се уподоби на нас, за да ни спаси от греха и да ни дарува живот вечен. Сменят се епохи, раждат се и умират всевъзможни човешки учения, появяват се и изчезват всевъзможни „учители” и „спасители”, а вестта за Христовото Възкресение все така продължава да пленява сърца и умове”, са казва в посланието.
След края на службата дядо Григорий поведе литийното шествие, което стигна до Катедралния храм, където също имаше богослужение. Служби имаше във всички храмове в старата столица, но в никой от тях не успяха да се съберат толкова хора, колкото на Царевец.
Празникът на хълма започна с новата атракция на „Царевград Търнов” по ритуалното отваряне на портите на крепостта. 25 стражници участваха в нея, а 120 факлоносци осветяваха пътя на хората от входа на Царевец до Патриаршеския храм.
ЦАРЕВЕЦ И РАЙОНЪТ ОКОЛО ПАТРИАРШЕСКАТА ЦЪРКВА СА НАЙ-САКРАЛНАТА ТЕРИТОРИЯ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО. Там някога са били съхранявани мощите на четирима светци - Михаил Воин, пренесени в църквата лично от Калоян, и на патриарсите Йоаким I, Макарий и Йоаким III. След 1989 г. на това място веднъж е отслужвано Второ Възкресение, но Великденската служба тази година беше първата от 1393 г. насам.
Организаторите – Община Велико Търново и „Царевград Търнов”, се надяват това богослужение да се превърне в традиция и да стане причина много туристи от източноправославния свят да посрещат Възкресението на Царевец. Тържествената Великденска служба в събота срещу неделя тази година доведе хиляди българи от всички краища на страната във Велико Търново.
САМО НЯКОЛКО ЧАСА ПО-КЪСНО ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ МИТРОПОЛИТ ОТСЛУЖИ ВТОРО ВЪЗКРЕСЕНИЕ В ХРАМА „ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО” В РУСКИТЕ ГРОБИЩА. По традиция от 10 г. вече той раздаде яйца и козунак и награди с дарителски грамоти всички, които са помогнали за изграждането на новата църква. Миналата година той за първи път служи вътре в недостроения храм.
Църквата трудно побра всички, които искаха да запалят свещ именно на това място, затова с часове, докато владиката и останалите свещеници служиха, хората влизаха и излизаха в очакване на осветените шарени яйца и козунаците.
Близо 1 млн. лв. са вложени досега в строителството на православния храм, който е най-новата църква във Велико Търново от 80 г. насам. Тя се изгражда изключително от дарения в местността Качица, където са погребани войници и офицери, починали от раните си при боевете в Руско-турската освободителна война на Шипка и край град Елена. От Твер дойдоха и кръстовете, които вече са поставени върху куполите. От Руската православна църква пък са трите камбани. Най-малката тежи 300 кг, най-голямата – 800.

Източник: в-к Борба