Село Буря
Село Буря се намира на 25 км от Габрово и 35 км от Велико Търново, на разстояние 2 км от главен път София - Велико Търново - Варна. Селището е благоустроено и има няколко магазина, заведения, здравен пункт, училище, читалище, поща, кметство и църква. Читалище „Пробуда“ с етнографски музей, концертна зала и богата библиотека е единственото читалище. Към читалището има вокална група за изворен фолклор, в която участват предимно възрастни жени от селото.
История
Ходжа Омер /Малкочлар, Малкочево, дн. Буря/ - османското завоевание изглежда заварва българско селище в района на местността Кьофери, тъй като според легендата тук в близост живели българи и тюркски колонисти. При верски спречквания селището е изоставено, като българите отишли в съседното село Гостилица, а турците се установили на мястото на днешното село.
За пръв път писмено името на селото е засвидетелствано в известния ни регистър на ленните владения в Никополски санджак от 1479 г. като Ходжа Омер, с 9 мюсюлмански домакинства и приход от 791 акчета. Заедно с посоченото по-горе село Сюлейман, то е съществувало и около средата на века, когато доходите му са били около два пъти по-малко и най-вероятно е наброявало само 3-4 домакинства. Следователно можем да отнесем възникването на Ходжа Омер към средата на века. И в този случай наименованието на селото идва от името на авторитетен турски предводител, който е водач на малка група тюркски колонисти, заселили се в района на днешното село Буря. Такава е общоприетата практика по това време. От 1516 г. насетне селото се среща във всички документи като Малкочлар, по името на Малкоч баба.
Според проф. Николай Ковачев заселниците са били военна група, а Мария Донева, автор на историята на село Добромирка, смята, че се касае за юруци. Предположението си за юрушкия произход на заселниците тя гради върху факта, че и днес в района има запазено наименование на местност Юрушкото. Към този аргумент трябва да прибавим сведението от един турски документ от 1855 г., съхраняван в НБКМ под сигнатура ОА, 3/5, № 2539, в който се споменава за черибашията Дахил от Малкочлу /второто турско име на селото/, а тази титла са носели юрушките военачалници. В регистъра от 1479 г. обаче юрушките поселения се отбелязват точно, а Ходжа Омер не се сочи като такова. Като причина за това можем да приемем факта, че юруците са преминали към уседнал начин на живот, смесили са се и с местно ислямизирано население. Само така можем да обясним липсата на изричното посочване в регистъра, че са юруци.
Освобождението заварва Малкочево като голямо турско село.
Стари имена на селото са Малкочево (Малкочлар) (до 9.09.1945 г.) и Ходжа Омер. В миналото то е имало значително турско население, което към 2004 година силно е намаляло. В югоизточния край на селището се намира старо турско гробище със занемарено тюрбе на Малкоч баба, легендарен покровител на селото.[1]
