Село Русаля
Село Русаля се намира на около 20 km от гр. В. Търново, по пътя за гр. Павликени. То е третото село след с. Самоводене и с. Хотница. Приблизително същото е разстоянието от гр. В. Търново по пътя за София и при Пушевския кантон надясно през с. Мусина. GPS координати N 43°09’59,8” и E 25°27’25,3”. Надморска височина в тези координати – 99 m. През селото преминава река Негованка. Интересни обекти са Пещерата, Крали Марковия камък и Крали Марковата стъпка както и училището по изкуства и занаяти – Димитър Екимов, за социално слаби деца.
История
В някои от местностите около днешното село през XII-XIV в. е имало малки селища. Историческите документи сочат за съществуването на село Хрусалица, което със завладяването на българската държава от турците е унищожено от завоевателя. В началото на XV в. отново е заселено с помохамеданчени българи. През втората половина на XV в. е основано село Яялар. Това село през втората половина на XVIII в. е вече Яялари Кебир – Голямо Яларе. Историята на село Яялар, Яялар-и Кебир си губи в миналите векове и тук там се споменават откъслечни сведения в турските регистри за него, затова и по-голяма трудност представляваше написването на материала, свързан с него.
По-просветени хора от Русаля, или свързали живота си с него, са писали в своите спомени за някои моменти от историята му, но повечето от тях не са се опирали на документален материал. Интерес са представлявали спомените на учителя-поборник опълченец Иван Русев Зринов от Беброво, Еленско, който учителствувал в селото от 1879 до 1881 г. Спомените му са изгубени от архива на първоначалното училище. Известни бележи, които е направил от тях учителят Руси Ст. Русев, ни бяха предоставени за ползуване, за което искрено му благодарим.
Спомените на стария учител и кооперативен деятел Илия Ст. Катакашев /1864 - 1962/ също са изгубени. Спомените на св. Георги Анчев /1864 - 1947/, записани в Летописната книга на църквата „Св. Богородица“ – Русаля, се отнасят до името на селото според различните предания за първите заселници българи и за строежа на църквата.
Местният родолюбец, агрономът Цоню Анчев Тодоров /1876 – 1951 г./, пише в спомените си за местностите около селото, за техните наименования и за природните им хубости. Малко е записано за живота и дейността на Йордан Ив. Парцалев /1856 – 1938/, активен участник в революционния комитет и четник в поп Харитоновата чета. Народният учител, профсъюзен и партиен ръководител Васил Ив. Мавриков /1876 – 1959/, е оставил спомени за политическите партии в селото, както и за основаването на партийната група. Известна проучвателна дейност е извършил учителят Трифон А. Стойнов /1900 – 1984/, който'е записал спомени на възрастни хора от селото.
При избухването на Балканската война един човек от селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
