Село Петко Славейков
Петко Славейков е село в Северна България. То се намира в община Севлиево, Област Габрово.
Село ПЕТКО СЛАВЕЙКОВО (АКАНДЖИЛАРЕ) се намира се на 12 км, западно от Севлиево, вляво от шосето за Ловеч, разположено в плодородно поле. Село Петко Славейков е разположено в Средния Предбалкан, на 313 м надм. вис. То е сгушено в плодородна котловина, заобиколена от всички страни с островърхи хълмове. На запад се издига пирамидоподобният връх Калето (540 м), на който има древна крепост, а още по на запад – връх Петриша (627 м). На север селото е заградено от Кормянския баир (или Текето), който е най-западният хълм от предбалканския рид Севлиевска планина. На изток се издига високият хълм Овдин (580 м), в чийто северен склон има пещера, а на юг – ридът Куза (Ряховски куз), който е най-източната част от Ловчанско-Микренската планинска верига.
В северната част на селското землище тече река Крапец (ляв приток на р. Росица), която преди това пълни водите на намиращия се западно от селото язовир „Крапец“. От територията на самото село, от чешма в местността „Околджата“, извира Славейковската рекичка (дълга е 8 км), като преди да се влее в Росица, приема водите на редица малки рекички и потоци. На нея е изграден малкият язовир „Под Куза“ (намира се южно от селото), служещ за напояване. В миналото Крапец и Славейковската рекичка задвижвали множество воденици – караджейки.
В околността на Петко Славейков се среща разнообразие от растителни и животински видове. Голяма част от хълмовете са покрити с широколистни гори (основно дъбови) и по-малко с изкуствено залесени гори с акация и бор. Широко застъпени са храстовидните видове и пасищата. Забележителен представител на местната флора е вековната черница в центъра на селото, с предполагаема възраст от около 200 години. Не по-малко богат е и животинският свят - в землището ни селото се срещат: дива свиня, сърна, заек, лисица, чакал, язовец, пор, бялка, лалугер, полска мишка и други. От пернатите са разпространени следните видове: пъдпъдък, ястреб, дива патица, яребица, кос и др.
Климатът е умерено-континентален. Районът се намира под непосредственото и силно въздействие на издигащата се от юг Стара планина. Зимата е продължителна, сравнително студена и снеговита, пролетта е хладна, а лятото горещо и продължително. Землището на селото попада в северобългарския район с бедни сиви почви. Преобладават излужени сиво горски почви, които са тежко глинесто-песъкливи и с тежък механичен състав.
Местните природни условия благоприятстват за развитието на високопродуктивно и екологично селско стопанство. От незапомнени времена то е основен поминък на местното население, като продължава да бъде и днес. От земеделските отрасли са застъпени: зърнопроизводството (пшеница, ечмик, царевица и др.), зеленчукопроизводството и по-слабо лозарство и овощарството. Добри условия има и за успешно упражняване на животновъдство (овцевъдство, говедовъдство и др.).
Населението на с. Петко Славейков към 2015 г. наброява около 1030 жители (с постоянен и настоящ адрес). В етно-религиозно отношение то е представено от българи – християни (православни) и турци, като последните имат числено превъзходство. Местните турци изповядват исляма и принадлежат към групата на алевиите (алиани), чиито обичаи и философия са близки до тези на шиитите.
В землището на селото се намират няколко надгробни могили.
На източния край на връх Овдин е разположена елипсовидна римска крепост от ІV - VІ в. На запад от него на около 0.8 км се издига връх Калето, по чието било личат множество ями от малки жилищни постройки, а фрагментите от глинени съдове ни карат да ги отнесем към ІХ –ХІІ в. По време на турското робство в полето се заселва лека турска конница – аканджии. Първите български заселници били мутафчиите дядо Витан и Петър Масларя. Преселници идват от планинските и полските селища, а по късно и от Кюстендилско. Известни родове са : Факирите, Ниньовците, Рабаджии, Влачовци, Гатьолар, Бекири, Гализов и Масларци, Пандури, Сулани, Чауши и др.
Пощ. код 5434
Тел. код 06734
