Село Идилево
Идилево е село в Северна България. То се намира в община Севлиево, област Габрово. Селото е разположено в северните предбалкански полета на Стара планина, на два километра от пътя Севлиево-Търново. В околностите му има няколко микроязовира, които се използват за напояване и отглеждане на риба.
Идилево е напълно електрифицирано и водоснабдено. Разполага с кметство, пощенска станция, хранителен магазин. Най-близко разположените детска градина, училище и медицински център се намират в Севлиево и с. Добромирка. В селото има семейни вили, които предлагат настаняване на туристи.
Редовен транспорт го свързва с общинския център.
История
Произход на името
Има две версии за произхода на името: Съгласно първата версия то произлиза от славянското „иди лево“, т. е. наляво от пътя. Край селото минава стар римски път. Действително от изток (от София) на запад селото се намира на около 500 метра вляво от главния римски път. Има обаче и едно разклонение на пътя в източната част на землището на селото, който минава от северната му страна.
Втората версия, която се смята за по-достоверна, е свързана с някой си Идил (Адил) войвода (паша), който е основал или владял селото. Преди Освобождението то е с изцяло турско население и се нарича Адиллер. По-късно турците напускат и тук се заселват българи от високопланинските села около Габрово - основно от село Мазълите (сега Живково).
Древна история
Най-близкото древно селище, за което могат да се открият следи в историята, е град Хоталич в околностите на Севлиево. Но за района на Идилево, който се намира на около 16 km източно от Севлиево, не се говори нищо. В землището на селото обаче се откриват безспорни следи на римски път, който източно от него, се разклонява в две посоки — едната на североизток, а другата част, която преминава на юг от селото — на изток. Интересни са останките от сгради, основите на които все още могат да се видят в два района — близо до разклона на северния път и на южния път на около 500-600 m от селото. Особено добре е очертан комплексът от сгради на южния път, представляващ очевидно митнически граничен пост, построен неизвестно кога, но най-вероятно по време на Първото или Второто българско царство, но е възможно да съществува от римско време. В останките ясно се различават основите на три сгради, построени от по-скоро недялани плочи, с дълбоко мазе. Размерите на две от сградите са приблизително 40х10 m всяка, а третата е изнесена на около 80-100 метра на запад край пътя там, където той се спуска рязко надолу. Тази сграда остава на височината и е нещо като контролен пост. Размерите ѝ са приблизително 6х8 m. Ако това е граничен пункт, очевидно е, че границата е била на запад. Сградите по северния път са само две, но по-големи. Намират се на около 1,5-2 km точно на север от по-горе описаните на височина, която господства на запад.
