Село Тодювци
Село Тодювци се намира в планински район, на около 50 километра в югоизточна посока от град Велико Търново и около 10 километра от град Елена в посока Елено-Твърдишкия проход. Разположено е в малка затворена долина, обградена от високи гористи хълмове, на двата бряга на река Веселина при вливането на река Равненка в нея. Околностите му са много красиви. Около селото на различни разстояния са разположени махалички с по 10-20 къщи. Местността е удобна за туризъм,билкарство,гъбарство,лов и риболов. Красивата местност, реката и гостоприемството на местните жители изкушават хора от цялата страна да заменят морето с къмпингуване под звездите.
История
Тодювци е старо селище. Счита се, че началото му е сложил през средата на XV век преселения от полето тук дядо Тодю. Той си направил в началото малка чобанска къщица западно от местността "Юрта". По-късно слиза и построява къщи и за синовете си в местността "Тодюва лъка", където е днес селото. На река Веселина били направени воденици караджейки. Наследниците на дядо Тодю се скарали за имота му и се разделили на два лагера: Гуньовци се заселили в лявата половина на селото, а Кьорчовци в дясната.
До 1830 г. Тодюва махала се състояла от около 30 къщи и се водела адми¬нистративно към Султанска община (мах. Султани). Същата година се обединя¬ват Султанската и Папратливската община и Тодювци става община. Селото се утвърждава като средище на 19 махалички намиращи се в околностите му. По данни на руското военно разузнаване през 1877 г. то имало 32 къщи. Къщите му били двукатни и добре подредени, изобщо селото имало хубав вид и са го наричали Кючух Букурещ (Малък Букурещ). Поминъкът на населението е животновъдство, земеделие, дърводобив и гурбетчийство. Преди Освобождението и след това драгомани водели жетвари и косачи в Южна България "на руманя". Много мъже отивали градинари по други краища на страната и в други страни. Населението на селото взема дейно участие във Велчовата завера/1835 г./, като дава 22 жертви.
Обществени институции
Училище се открива през 1853 г., а от 1858 г. учител става Сава Г. Катрафилов, по-късно свещеник, революционер, член на щаба на Ботевата чета. През 1891 г. е построена училищна сграда, разширена през 1936 година. В 1934 г. се открива прогимназия. В новопостроена през 1968 г. сграда се настанява Домът за деца и юноши преместен тук от град Елена.
На 24 октомври 1904 г. се основава местното читалище "Надежда". Първи председател е Иван Д. Мирянов. През 1940 г. е построен читалищен салон, комбиниран с помещения за общината и пощенската станция.
Културни и природни забележителности
Православният храм „Успение на Пресвета Богородица“ е основан през 1858 г.Читалище"Надежда" навърши 100 години през 2004 г.Юбилеят беше отпразнуван с много приветствия,песни и танци,с много гости от цяла България.
През селото минава р. Веселина, която след около 10 км се влива в язовир Йовковци — основният източник на питейна вода за Велико Търново.
