Село Лесичери
Намира се в подножието на връх Кутра. От него има връзка за селата Дъскот, Дичин, Стамболово, Мусина, Самоводене. На около половин километър от селото минава река Росица, един от притоците на река Янтра. Климатичните условия благоприятстват отглеждането на зеленчукови и овощни култури. През 20 години на миналия век много градинари от селото са работили в Румъния и Унгария. В подножието на хълма почвенните условия са много подходящи за лозови насаждения.
Селото е снабдено с кафенета, магазини, редовен транспорт.
История
В землището на селото са открити археологически доказателства за човешка дейност от времето на Римската империя.
В подножието на хълма Кутра при селскостопански дейности бяха намерени останки от храм, който е във форма на детелина (ротонда). През землището на селото е минавал водопроводът, който е снабдявал с вода римския град Никополис ад Иструм от водоизточник в пещера около село Мусина. Част от този водопровод е запазен в землището на селото и сега.
В посока на юг-югоизток се намират останки от обелиск, наречен от местното население "Марковия камък". В момента той представлява колона, която се състои от каменни блокове с височина над 5-7 м и диаметър около 3 м. В началото на века е имало две колони с различна височина. Според легенда, записана от унгарския пътешественик Феликс Каниц, той е построен от Крали Марко. Според археолозите, съществуват две версии - едната е, че на това място е имало пост, охраняващ водопровода, а другата е, че тук се е намирала лятната резиденция на император Траян. Очевидно е, че около тези каменни блокове е имало постройки, което се доказва от останките от глинени съдове, които се виждат след по-дълбока обработка на почвата. Освен това, когато тази площ е засята с пшеница, могат да се видят участъци от по-ниски растения, които очертават сграда, което вероятно се дължи на съществуването на каменни основи. Близо до Марковия камък се намира чешма и около нея има участък без растителност. Местното население разказва легендата, че там е имало пещера, в която има съкровище, но който се е опитвал да го намери, не се е върнал обратно. Много пъти селяните са намирали на това място дълбоки ями, направени от иманяри. Селото е съществувало по време на Второто българско царство. За неговото име има много версии, но най-разпространени са две от тях. Едната е свързана с думата лес или леска и се основава на доминиращата по това време горска растителност в района. Другата версия е, че селото носи името на първия заселник в тази местност - Леско.
