Село Градище
Селото се намира в централна Северна България, на пътя между градовете Левски и Павликени. Като цяло селото е комуникативно, има жп спирка на линията София – Г. Оряховица – Варна. През селото протичат две рекички. Едната се казва Суха бара, кой знае защо, но прави много наводнения.
Южно от селото се намира местността Тараклъка (Нребеново). Тя е като парк, с вековни дъбови дървета. Близо край него, в северозападна посока, тече река Осъм. Землището на село Градище е много разнообразно – плодородни ниви, сенчести гори, както и няколко стари корита на река Осъм, които блазнят заклетите въдичари.
Възможностите за инвестиции са няколко:
1. Лесопарк "Тараклъка" е в непосредствена близост до селото с изградена
ел. мрежа и водоснабдяване. В същия се намира и минерален извор, който
не е разработен.
2. Над 70% от земите на селото са на поливни площи с изградена канална
мрежа и два микроязовира, което дава възможност за отглеждане на
зеленчуци и плодове.
3. Пасищата на селото са 3 500 дка, като на всеки 500 дка има изградени
водопойни чешми, което прави площите удобни за животновъдство.
История
Има легенда, която гласи, че имало местност, наречена Дермен баир. Но в селището настъпила чума и убила половината от населението на местността. Другата половина се спасила и си основала свое селище, наречено село Градище.
Версията, която е най-правдоподобна е, че е основано от първите заселили се през Дунав българи между 670 и 685 г. Имало е дървена крепост Оградище и от там е получило името си.
Да, имало е крепост и развалините са се запазили и до днес, но са каменни.
Културни забележителности
Читалището е на повече от 100 години и още поддържа духа на селото. До преди петнадесетина години имаше самодеен театър. Представления са идвали да изнасят известни за времето си артисти. Градищени са имали удоволствието на живо да гледат Видин Даскалов и Зорка Димитрова, Георги Парцалев, Стоянка Мутафова, Татяна Лолова и други. Самодейците на селото и до днес печелят конкурси за народни песни и обичаи. Народната носия на селото е изключително красива и всяка градищенка я има, носи на празници, пази и лелее. Празниците се отбелязват от цялото село, а Зарезан, Бабинден и Лазаровден са на особена почит. Сурвакари, коледари, та дори и Баба Марта може да срещнеш на улицата в подходящото време.
Хората са умни, трудолюбиви и най-вече много талантливи. Имат си собствена песен за селото. Корените на Парцалев, Паша Христова, солистките на Горан Брегович са от село Градище. Извинения за пропуснатите имена на хората, занимаващи се с наука и спорт. Футболният отбор „Победа“ не е в „А“ група, но го има. Колко села имат състезатели и провеждат състезания по мотокрос? Във времето на криза стадионът е в плачевно състояние, но поне е до най-красивия и естествен парк с вековни дъбове.
