Село Сушица
Отстои на 14 км. западно от гр. Стражица, на 40 км североизточно от гр. Велико Търново, на 28 км североизточно от гр. Горна Оряховица, на 192 км западно от гр. Варна и на 260 км североизточно от столицата – гр. София.Населението наброява около 790 жители. Селото е добре уредено, електрифицирано и водоснабдено. Достъпът до село Сушица се осъществява по асфалтов път. Има редовен автобусен транспорт до гр. Стражица. В селото има интернет и кабелна телевизия.
С. Сушица разполага с кметство, читалище, целодневна детска градина, основно училище, пощенска служба, храм, паркове, стадион, магазини, две кръчми, стоматолог. Най-близките средни училища и хотел се намират в гр. Стражица. Най-близкият общопрактикуващ лекар се намира в с. Камен – на 11 км северозападно от селото. Най-близката болница се намира в гр. Горна Оряховица.
История
Според историческите сведения и археологическите данни, достигнали до наши дни, първите поселища, свързани с днешното землище на Сушица (Великотърновско), датират още от ранния неолит. Открити са известни количества римски монети и керамика от този период, което свидетелства за важността на селището, разположено на древния Римски път от Дунав (Никополис ад Иструм) през Стара планина към Стара Загора. По време на Втората българска държава землището на село Сушица е предадено във владение на болярина Суза, внук на Аделхайд от Суза, и неговите наследници, като се предполага, че оттам идва и името на поселището. Владенията на Суза са първото стратегическо предмостие пред столицата Търново. Именно тук по време на управлението на цар Ивайло се съсредоточава куманската конница, която взема решаващо участие при превземането на Търново, възцаряването на Ивайло и бракът му с Мария Палеологина Кантакузина. С падането на столицата на Втората българска държава под османско владичество, столицата Търново губи своя стратегически смисъл, което води и до отслабване значението на с. Сушица като подстъп към столицата. Вековете на османско владичество водят до постепенна асимилация на населението и маргинализиране на търговския потенциал на селището. Възраждането на Сушица започва непосредствено след Освобождението на България от османско владичество. Населението и икономическият потенциал на селото значително нарастват в пъти за периода до началото на Втората световна война, като пикът е достигнат през 1968 г., когато Сушица наброява повече от 6000 жители и 2000 къщи.
Културни забележителности
В близост до селото има няколко малки язовира. Районът е екологично чист и живописен, благоприятен за отдих и почивка, както и за любителите на лова и риболова.
Църквата „Света Параскева” в с. Сушица е обявена за художествен паметник на културата. На територията на селото се намират и паметници на загиналите в Руско-турската освободителна война руски войни и парк с оръдия, дарени от Български военноморски флот.
