Село Кесарево
Кесарево е разположено в североизточната част на област Велико Търново. През селото минава Стара река, която извира при прохода Вратник в Елено-Твърдишката част на Стара планина.
Характерен облик на релефа придават множество възвишения. Климатът е умереноконтинентален, характеризиращ се най-общо с горещо лято със засушавания, прохладна и рано настъпваща пролет. Зимният период е с минимални валежи и незадържаща се дълго снежна покривка - средна продължителност 48 дни. Характерни са есенни и пролетни мразове. Климатичните условия са подходящи за отглеждане на повечето от разпространените в България селскостопански култури.
Селото е споменато в началото на 16 век в османски данъчен регистър под името "Кусарува". За етимологията на названието се спори, извежда се от "кесар" (византийска титла), както и от турска дума, означаваща "сечище". Днешното си разположение селото има заради чумна епидемия, която накарала жителите му да се изместят с около два километра (оригиналното място е близо до сегашния разклон на магистралата и пътят за град Стражица). В началото на 20 век селото е околийски център, а понастоящем е част от община Стражица.
Легенди
Всяка година на празника на Света Великомъченица Марина жителите на Кесарево правят сбор и водосвет на малкото Аязмо, наричано от местните Маринкиното кладенче.
Легендата говори, че преди стотина години тук, на Маринкиното кладенче, точно на празника на Св. Марина, рано сутринта като че ли от недрата на земята бликнала за първи път вода. Вода – лековита, носеща благословеността на надеждата за чудото, което всеки очаква. Било време размирно, хората били измъчени от войни и мизерия и всеки носел болката в душата си. Първи открил тази вода овчар, който имал болни животни. Запили те водата и както в легендите се случва – бързо оздравели. След време овчарите се събирали на раздумка и всеки път посягали към корените на дървото, за да гребват шепа вода. Лесно разбрали, че водата е лековита не само за животните – повярвали и в нейните чудодейни качества.
Водата, която блика точно в утрото на празника на Св. Марина, в течение на месеците бавно оттича и се скрива в земята. Затова и ако човек има нуждата от нея, най-важното е да я посрещне още в началото. Хората вярват, че гребвайки шепа вода, болестите ще намалеят, безбрачните ще си намерят своята половинка, разделените – ще се съберат отново. Хората са уверени, че всяко наречено пожелание се сбъдва.
Днес на това място има малък параклис с иконата на Света Марина. Хората от съседните села го поддържат през цялата година. Над параклисчето се вият клоните на голямо дърво.
