Century Homes недвижими имоти Велико Търново, апартаменти, къщи, наеми чрез Century Homes. Имот във Велико Търново и България

СТАРО ТЪРНОВО. Архитектурните шедьоври на Кольо Фичето във Велико Търново

Големина на шрифта: A A A

СТАРО ТЪРНОВО. Архитектурните шедьоври на Кольо Фичето във Велико Търново

Известно е, че видният български майстор-строител Кольо Фичето (Никола Фичев) е роден в град Дряново през 1800 г., но от 1823 година живее и работи в старата българска столица. Създадените от него сгради допринасят за изграждането на забележителния архитектурен облик на Велико Търново по време на турското владичество и до голяма степен са причината за определянето на града като “сън” и “видение”.
Сред шедьоврите, дело на Кольо Фичето, са църквите “Св. Никола”, “Св. Спас”, “Св. Атанас”, “Св. св. Константин и Елена”, “Рождество Богородично”, както и колонадният хан на хаджи Николи, оригиналната Къща с маймунката, величествената и просторна сграда на някогашния турски конак…
Знае се, че през 1835 година в махалата Варош известният строител уста Иван Давдата започва строежа на църквата “Св. Никола”. При него като калфа работи и Кольо Фичето и когато майсторът се разболява, всички единодушно го избират за ръководител на строежа. При освещаването на църквата владиката Иларион изразява голямото си задоволство от сградата и награждава парично талантливия дряновчанин. Впечатлени остават и турските големци, които признават Кольо Фичето за майстор. През следващите години той строи и контролира почти всички големи държавни строежи в Туна (Дунавски) вилает.
През 1842 – 1844 година в така наречената Болярска махала забележителният майстор построява църквата “Рождество Богородично”. Тя се отличава с големия си корниз в двойна фичевска кобилица, изработен от камък и червени тухли. Мотивът от четири колонки по средата на фасадата и елипсовидните прозорци допринасят за красотата и оригиналността на църквата. Трикорабният и без камбанария и кубета храм с построена самостоятелна звънарница става един от символите на старо Търново. По време на катастрофалното за града земетресение през лятото на 1913 година шедьовърът на Кольо Фичето е изцяло съборен. Днес на негово място се намира катедралната църква, която по разпределение и фасада няма нищо общо със старата църква на майстора.
През 1861 година в най-високата част на махала Варош Кольо Фичето построява друга, още по-интересна и красива църква – “Св. Атанас” (“Св. св. Кирил и Методий”). В онези години със своя купол и камбанария тя доминира над всички околни сгради. В църковната кондика на храма е посочен майсторът му Кольо Фичето като в скоби е поставена думата “архитект”. Засега това е единственият източник, от който черпим сведения, че прочутият дряновец и без специално образование е признат за архитект. Църквата “Св. Атанас” е трикорабна, с интересен купол, като към него от четирите страни се отправят арки, свързващи стените с колоните. Арките и балдахиновите сводове са направени с великолепно чувство на пластична красота и са хармонично съчетани с линиите на балкона.
В близост до конака и църквата “Св. св. Константин и Елена” се намира строената през 1862 – 1863 година църква “Св. Спас”. Сградата е трикорабна и зидана от ломен камък. Интересен при нея е дъговият корниз, като кривата, в която той се извива, представлява прочутата двойна фичевска кобилица. Опустошителното земетресение от 1913 година разрушава шедьовъра на Кольо Фичето, който не е възстановен и до наши дни. От него няма и съхранени снимки, с изключение на една, представяща опустошения от природното бедствие храм.
През 1872 година бележитият строител изгражда последната си църква “Св. св. Константин и Елена”, която със своята красота се откроява живописно сред тогавашните паянтови сгради. Стилното съчетание на разнообразни архитектурни форми и орнаменти, двете въртящи се каменни колонки, поставени пред главния вход, са само част от достойнствата на шедьовъра.
Не по-малко забележителни са и гражданските постройки на видния майстор. Така например през 1849 година Кольо Фичето построява за семейството на търговеца Никола Коюв дом, наречен от търновци Къщата с маймунката. Той се намира на ул. “Въстаническа”. Състои се от три етажа, на които са разположени магазини, складове и жилищни помещения. На южната фасада под еркера е поставена скулптурна фигура на седнал човек, наподобяваща маймунка. Тя именно дава и наименованието на къщата. Характерна особеност на дома е и оригинално разположеният вътрешен вестибюл на средния етаж, светлината до когото идва от прозореца на тавана на горния вестибюл.
През 1858 година по образец на големите цариградски балкапани Кольо Фичето построява за нуждите на търговеца хаджи Николи хан. В каменните му помещения се складират скъпи манифактурни стоки, както и изящни чохаджийски и кожухарски изделия на търновските занаятчии.
Ханът се състои от две успоредни постройки. Лицевата е разположена на самата улична линия и е едноетажна. Самият хан е построен в дъното на неголям двор. Състои се от приземие и два етажа. Сградата е облегната на скалистия терен така, че от горната улица се влиза направо на третия етаж. Пред помещенията на горните етажи има аркадни открити коридори, оформени с елегантни каменни колони. Корнизите, по които върви балюстрадата, се вият във вид на елиптични линии, така че между колоните се образуват красиви барокови балкончета. Елиптични са и балдахиновите сводове в галериите и стаите. Над антрето на третия етаж към горната улица има красив кръстат свод. Изяществото на откритите галерии се подсилва от бароково извитите навън железни парапети между колоните. Със своята лека, прозрачна архитектура, напомняща венецианските палати, ханът и до днес предизвиква възхищение.
През 70-те години на XIX век Кольо Фичето построява сграда, която служи за конак. Постройката е кръстовидна с главен вход от северната страна. Използвайки наклонения терен, опитният строител издига на север два, а на юг – четири етажа. Новата сграда служи на турците само няколко години. След Освобождението тя продължава да е обществена постройка. Бившият турски конак, освен че е архитектурен шедьовър, е свързан с важни за града и за страната исторически събития, сред които: съденето на видните революционери Бачо Киро, Георги Измирлиев, Иван Панов Семерджиев, Цанко Дюстабанов, провеждането на Учредителното и Първото Велико народно събрание, свързани с приемането на Търновската конституция и избора на Александър I Батенберг за български княз. Сега там се намира музей “Възраждане и Учредително събрание”.

borbabg.com

08.10.2013