Century Homes недвижими имоти Велико Търново, апартаменти, къщи, наеми чрез Century Homes. Имот във Велико Търново и България

Рекорден брой туристи са посетили църквата “Свети Архангели” в Арбанаси

Големина на шрифта: A A A

Светата Православна църква чества на 8 ноември Събор на свети Архангел Михаил (Архангеловден). На този ден се почита Денят на светите Ангели и на Архангел Михаил, вожд на небесните сили в борбата им срещу духовете на мрака и злото.
Архангеловден е смятан за най-големия есенен празник след Димитровден в църковните и народните традиции на българите. Православната църква определя свети Михаил като един от седемте първенствуващи ангели, които винаги стоят пред престола на Господа. Според религията той представя Божието слово, носител е на Божиите тайни, лечител на недъзите, просветител на душите и молител и застъпник пред Бога.
Светецът символизира тържеството на доброто, светлината и справедливостта. В църковната иконография е изобразен с копие в ръка, тъпчещ с краката си дявола.
В българската народна традиция Архангеловден се свързва с почитта към мъртвите и душата на човека. На свети Архангел Михаил се е паднала задачата да отделя душата на човека от тялото. Той е покровител на мъртвите, а денят му е свързан с почитта към тях. В съботата преди празника винаги е голяма Задушница, наречена Архангелова.
Във всички епархии на Българската православна църква на днешния ден се отслужват празнични Свети Литургии и водосвети в чест на водача на небесното войнство.
По традиция на Архангеловден българите правят курбан. Обикновено се жертва мъжко животно – овен или шиле, чиито глава и крайници се варят цели и след това се кадят с тамян. Жените приготвят и раздават помежду си специални обредни хлябове, наричани “Рангелов” или “Господьов хляб”, “Боговица”, “Света Петка”, “Рангелово блюдо”.
На този ден празнуват: Рангел, Ангел, Ангелина, Райчо, Райко, Рачо, Ангелинка, Рая, Геле, Гела, Михаил, Мила, Милчо, Милка, Гавраил, Радка, Радослав, Радослава, Райна, Огнян, Пламен, Емилия, Емил, Милена, Милан, Милана.
“Св. архангели Михаил и Гавриил” е най-голямата църква в Арбанаси. С нетрадиционната си архитектура и интересна стенописна украса храмът се превърна в притегателно място за чуждите туристи. През последните години културният паметник посещават най-вече гости от САЩ, Канада, Австралия и Нова Зеландия, които пристигат организирано у нас на круизи по Дунав, обясни Соня Петрова, която завежда отдела за екскурзоводско обслужване в търновския музей. За десетте месеца на т.г. арбанашката църква са посетили брой туристи – 5319 души, от които 4619 са чужденци. Българите са едва 407, като най-малък е броят на децата и учениците. Досега посетителите в “Св. Архангели” са с близо 1000 повече в сравнение с м.г. През 2010 г. църквата са разгледали 4371 души, от които 3801 чужденци и 393 българи.

През последните 2 г. църквата-музей се превърна в средищно място за ценители на класическата музика от Румъния, Белгия и Германия. В емблематичния паметник се провеждат концертите от летния фестивал на класическата камерна музика “ARBANASSI SUMMER MUSIC”. В тях напълно безвъзмездно участват музиканти от Кралската филхармония в Антверпен, както и техни колеги, които свирят в цял свят. Фестивал се организира по инициатива на Юлита Фъсева, която е родена във Велико Търново, но от години разнася славата на България по световните сцени. Тя свири на контрабас и е част от представителния кралски оркестър на Белгия.
В деня на св. Архангел Михаил и другите небесни безплътни сили църквата празнува храмов празник. Днес той ще бъде отбелязан с водосвет и концерт с църковни песнопения, които ще изпълни квартет “Ангелски гласове” при катедралния храм във Велико Търново.
Храмът е построен през XVII век и е бил част от девически манастир със същото име, който просъществувал век по-късно. Сградите на обителта са съборени, но е запазен големият двор. По архитектура храмът се отличава от останалите арбанашки църкви, които са градени с почти еднаква планова схема, разказа Диана Тотева, която оглавява отдела по църковно изкуство в музея. Масивната каменна постройка е издължена по оста изток – запад и е покрита с двускатен покрив. Фасадите са раздвижени от плитки псевдоконструктивни ниши и засводени в горната си част прозорци. Най-пластична е източната стена, където са оформени две петстенни апсиди. Входът към вътрешността на храма е от запад, а същинската църква се състои от олтар, наос и притвор, разположени последователно по надлъжната ос. От северната страна се намира параклис, посветен на света Параскева и обширно преддверие. Наосът е еднопространствен, а на южната и северната му страна са оформени дълбоки певници. Покрит е със свод и полусферичен сляп купол, а полуабсидите от изток, север и юг създават уникална акустика в храма. Притворът, параклисът “Света Параскева” и преддверието са покрити с полуцилиндрични масивни сводове, укрепени с аркови пояси.
Специалистът по християнско изкуство определи фреските в храма като едни от най-добрите образци на живописта от XVIII век. Наосът е изписан през ХVII век, а стенописите в тази част на храма са дело на двама майстори. Единият от тях е прекрасен портретист, успял в дълбочина и нюансирано да предаде психологията на човека. Образите, изпълнени от него, са с чист рисунък и наситени с експресия. Изпод неговата ръка излизат многофигурните композиции “Слизане в ада” и “Рождество Христово”, като особен чар на втората сцена придават включените в нея фолклорни мотиви. Другият зограф има предпочитание към ракурсите. В работата му се долавя творчески темперамент с известно западноевропейско художествено влияние.
В апсидната конха е представено изображение на св. Богородица Платитера с два архангела. В източната част на свода са изписани св. Йоан Кръстител и Христос Емануил, а в западната – св. Архангел Михаил и Христос Вседържател. Центърът на широкия купол е зает от композицията “Новозаветна Троица”. Под нея е зографисан кръгов фриз с “Дейсис” сред групи на небесните войнства, представящи Небесната литургия. В пандантивите на купола са изписани фигурите на четиримата евангелисти – св. Йоан, св. Лука, св. Марко и св. Матей.
В горния регистър на наоса са зографисани циклите Великите празници и Страстите Христови. Особено впечатляващи с внушениятар които носятр са сцените: “Благовещение”, “Кръщение Христово”, “Разпятие Христово”, “Предателството на Юда” и “Съдът на Пилат”. Регистърът под тях е зает с фризове от медальони, в които са представени бюстови изображения на многобройни християнски светци. В най-ниския регистър по южната и северната стени са изобразени прави фигури на светци-войни и светци-лечители – св. Георги, св. Прокопий, св. Артемий, св. Меркурий, убиващ тиранина-цар, св. Пантелеймон и др. Всяка една от фигурите е поместена под рисувана арка, стъпваща върху изящно профилирани колони. Сред стенописите, разположени в този регистър, с експресивността си се откроява сцената “Пророк Илия в пещерата, хранен от гарвана”. Тя се намира източно от южната конха. В южната конха на наоса се намира и голямата сцена “Възкресение Христово”, която е повредена от проливните дъждове и се нуждае от спешна реставрация.
Живописните фрески в притвора също са рисувани от двама зографи – Михаил от Солун и Георги от Букурещ. Завършени са през 1760 г. В зенита на свода са изписани ликовете на Исус Христос, св. Богородица и св. Йоан Кръстител. По стените е представен пълният цикъл на Богородичния акатист и изображения на жени – светци. В художествената реализация се усеща характерният за епохата преход от старите иконографски схеми и похвати към активното художествено осмисляне на преживяната действителност, потърсено с нови изразни средства, сподели Диана Тотева.
За времето на изпълнение на стенописите в притвора на църквата свидетелства ктиторски надпис над входната врата. Той гласи: “Този божествен и всепочитан притвор на светия манастир на архангелите Михаил и Гавраил се изписа и украси с иждивението и средствата на почтенейшия господин хаджи Никос Култукли и съпругата му Кириаки за техен помен в лето 1760, 11 август”.
Особено оригинално е решението на източната стена на притвора. По своето пластично решение и стенописна украса тя имитира зидана олтарна преграда. Това внушение се подсилва от представените в ниши изображения на св. Николай архиепископ Мирликийски, Богородица с Младенеца, Исус Христос и св. Йоан Предтеча. Над тях са изписани “Събор на архангелите” и медальони с образи на светци.
В Арбанаси живеят представители на фамилии, чиито родови корени са в средите на балканската и византийската средновековна аристокрация. Сред тях се открояват имената Трендафил Кантакузин, Братияно, Гьоргяки Филипеско, Бранковани и др. Според някои сведения една от къщите в селището е принадлежала на Бранковани Вода – великия воевода на Влахия Константин Бранковиану (1688-1714). В параклиса “Св. Параскева” на църквата “Св. Архангели Михаил и Гавраил” през 1790 е погребан друг представител на тази фамилия – Константин.

dnes.bg

14.11.2011