Century Homes недвижими имоти Велико Търново, апартаменти, къщи, наеми чрез Century Homes. Имот във Велико Търново и България

Първата у нас сграда за библиотека, музей и галерия е построена във В. Търново

Големина на шрифта: A A A

Първата в България сграда за библиотека, музей и художествена галерия е построена във Велико Търново. Днес в тази сграда с уникална архитектура се помещават Археологическият музей и Регионална библиотека “П. Р. Славейков”, а идеята на нейното изграждане принадлежи на будните търновци. На 13 февруари 1913 г. жури под ръководството на арх. Никола Балабанов единодушно удостоява с първа награда проект “Мелпомена”. За неговата реализация са отчуждени 13 дворни места на обща стойност 600 хил. лв. Малцина знаят, че в основите на бъдещата библиотека стоят дарените имоти на Препия Ангелова и Дарина Кьорчева, сестра на известния писател, критик и публицист Димо Кьорчев. Водена от завещанието на своя брат, Дарина поставя едно-единствено условие – мястото да послужи за построяването на библиотека.
“Дарителството е сред основните добродетели на търновци преди десетилетия. Изграждането и поддържането на църкви, училища, читалища, библиотеки, болници до голяма степен се дължи на любовта към родния край и благородството на търговци, банкери, индустриалци и др.”, твърди историкът Катя Митова-Ганева, главен уредник в отдел “Нова и най-нова история” в Регионалния исторически музей във В. Търново. В полза на местни институции дарения правят княз Александър Батенберг, цар Фердинанд, цар Борис III и техните близки.
Дарителството като обществена проява съпътства създаването и развитието на най-старото културно-просветно средище в града – читалище “Надежда”. “От неговото учредяване на 8 юни 1869 г. то става привлекателен център за цялата търновска интелигенция. Макар и затворено от турската власт през 1873-74 г., веднага след Освобождението, още на 16 декември 1879 г., възобновява дейността си и с нова сила разпалва искрицата за духовно развитие. Със съдействието на представителите на Временното руско управление губернатора ген. Домонтович и полицмейстера полк. Домети в библиотеката към читалището постъпват много дарения – български и руски книги и журнали, отворена е читалнята, възобновява дейността си читалищният театър”, обяснява Катя Митова.
Чрез дарения читалищното настоятелство успява да осигури постоянен източник на средства за построяване на читалищните сгради. Още през 1884 г. настоятелството под председателството на Киро Тулешков започва дарителска акция. Пръв щедър дарител на “Надежда” става княз Александър Батенберг, който дава 50 златни наполеона. Неговият жест е последван от редица видни търновци. “Дървеният материал за строежа на новата сграда е подарен от братята Стефан и Иван Стамболови. След провеждането на Четвъртото обикновено Народно събрание в Търново председателят Стефан Стамболов подарява всички пейки и столове, закупени преди това за нуждите на народните представители. Дори заемите по строежа на първата читалищна сграда – театралния салон, започнат на 9 май 1885 г., са гарантирани с личната имуществена отговорност на членовете на настоятелството Петър п. Димов, Илия Симеонов, Киро Тулешков, Димитър Атанасов и читалищният член – големият държавник и политик Стефан Стамболов. С негово съдействие през 1886 г. е отпуснат заем от 10 хил. лв. за бързото доизкарване и мебелиране на сградата, тъй като в нея се предвижда още същата есен да се открие Третото Велико народно събрание. Заемът впоследствие е опростен”, разказа Митова.
Благодарение на щедрото дарителство, първата в страната читалищна сграда с театрален салон е построена и на 19 октомври 1886 г. в нея влизат депутатите от Третото ВНС, които избират втория държавен глава на България – княз Фердинанд I. “Читалищното ръководство оценява по достойнство всички дарители, като по-крупните избира за почетни членове и знак на благодарност от цялото търновско гражданство поставя портретите им на видно място. Различни по форма, но еднакво полезни са всички дарителски жестове. Например членът на читалището х.Славчо х. Паскалев отпуска голям заем и дарява няколкостотин лева за строежа. Печатарят и известен читалищен театрал Пано Иванов през 1887 г. безплатно отпечатва Правилника за вътрешния ред на читалището и Правилника за театралния комитет. Бедрюз Кололиян подарява нива в с. Крушето, а Памукчийският еснаф – дюкян, който веднага се дава под наем за 60 лв. годишно. Офицерското съсловие във В. Търново дарява театрален гардероб, костюми и театрални принадлежности. Адвокатска колегия към Общината през февруари 1906 г. подарява 400 лв. хонорар за основаване на фонд за модернизиране на осветлението на театралния салон. Любопитно е дарението на стария търновски поборник, участникът в четата на Христо Ботев Юрдан Юрданов – Инджето, който през 1907 г. подарява 1000 лв. с условието 300 лв. да бъдат отделени за погребението му и за изграждането на надгробен паметник”, каза Катя Митова.
Ръководството на читалището предприема голяма дарителска акция и през 1909-1910 г., когато се решава “да се земе грижата за построяване на една постройка за читалищната библиотека, понеже вече няма място, за да се турят новите книги” и е необходимо настоятелството на “дири средства и място”. Търновци са изключително активни. Най-крупен е жестът на Панайот и Марийка Белчеви, които даряват 20 хил. лв. в 40 облигации от Държавния заем 1902 и 1904 г. Включват се и много изселили се от града търновци – братя Бъклови от Русе и Д. А. Паница от Варна даряват по 600 златни лева, ген. майор Ст. Н. Златарски изпраща 500 лв. от Русия, Никола Иванов от София – 500 лв. и мн. др. Благодарение на всички дарители на 15 септември 1912 г. новата читалищна сграда за библиотека, читалня и музей е построена. “За жалост жестокото земетресение от 1 юни 1913 г. нанася значителни поражения на току-що построената сграда. Отново с дарителската лепта на търновци сградата е поправена и до края на 1914 г. всички поражения са ликвидирани. Част от тези дарения са предназначени за музейната сбирка, създадена през 1915 г.” Особено деен в събирането на исторически ценности е Археологическият комитет при читалището. Така в музея постъпва подареният от Сава Попов екземпляр от Мемоара на Тайния централен български комитет от 1867 г. Наследниците на Венета Ботева подаряват няколко ценни фотографии, портретите на Венета и Иван Ботеви. Църковното настоятелство предава златна средновековна обица и масивен бронзов пръстен. Ефорията “П. Селвелиев” дарява колекция от ордени, а Канцеларията на българските ордени – сребърни, бронзови и възпоменателни медали.
През 1920 г. цар Борис III подарява на Археологическия комитет при читалището Царската Хаджиилиева къща в Арбанаси”.
По-голямата част от тези любопитни предмети сега е в Регионалния исторически музей.
Всяко дарение е ценно, но даряването на книги е безценно. Чрез дарения във фонда на читалището постъпват огромно количество книги, като се започне от единични екземпляри и се стигне до цели лични библиотеки. “Така в “Надежда” попадат богатите лични колекции от книги на д-р Селвели, на д-р Спиро и Стефанка Гологанови, на Петко Гъбев, на търновския митрополит Йосиф. През 1929 г. постъпва и най-крупното дарение – цялата лична библиотека на нашия съгражданин и народен представител Димо Кьорчев. Тя съдържа 1081 тома на български, немски, френски и руски език на стойност над 400 хил. лв.”, разказа Катя Митова “Нова и най-нова история”. И днес читателите на библиотеката при читалището срещат книги, на титулните страници на които е поставен елипсовиден печат с надпис “Дарител Димо Кьорчев”.

Янтра ДНЕС

05.11.2011