Century Homes недвижими имоти Велико Търново, апартаменти, къщи, наеми чрез Century Homes. Имот във Велико Търново и България

Деконструктивизъм: 7 архитектурни чудеса на света

Големина на шрифта: A A A

Какво се случва, ако вземете всички елементи от една сграда, накълцате ги на парчета и ги върнете обратно, без да спазвате никакви правила или логика?

Музеят Гугенхайм в Билбао, Испания; Франк Гери
Когато чуете "деконструктивизъм" коя е първата сграда, за която се сещате? Ако сте наясно с термините (и не сте студент по архитектура), вероятно това ще бъде незабравимата сграда на музея Гугенхайм в Билбао, дело на Франк Гери. През 1978 година Гери предприема първите стъпки, изцяло променяйки собствените си стандарти, и превръща донякъде отегчителната сграда в Санта Моника в основа за цяло архитектурно течение. Той педантично разглобява сградата, "разкъсва" я на сектори и ги събира отново в ексцентрична сплав от традиционни и модерни образи.
Докато строи музея, завършен през 1997 година, архитектът усъвършенства шокиращия нов стил, който смайва едновременно критиците и публиката.
Макар че Франк Гери се опитва да избяга от етикета "деконструктивизъм", неговите работи - в частност музеят Гугенхайм - се асоциират изключително с този архитектурен стил, по който занапред ще се увличат редица архитекти по целия свят.
Блестящият и играещ със сенките Гугенхайм е трудно да бъде определен и изглежда като развълнувана картина на слънчевата светлина и с изпъстреното му с петна отражение в река Нервион, над която се извисява.
Оригиналният дизайн, както и строежът на сградата са симулирани с помощта на компютърната програма Computer Aided Three Dimensional Interactive Application (CATIA). По-голямата част от външните повърхности са покрити с титаниеви панели, които приличат на рибени люспи.

UFA-Cinema Center в Дрезден, Германия; Coop Himmelb(l)au
Австрийската фирма Coop Himmelb(l)au, която освен във Виена има офиси и в Лос Анджелис и Гуадалахара, често се спряга като първата, реализирала проекти с деконструктивистична архитектура в Европа. UFA-Cinema Center в Дрезден е завършен през 1998 година. Той се състои от два обема: "Кристал" - масивно стъклено лоби и обществена площ, което изглежда наклонено на една страна и "Кино блок", който помещава осем кина с 2600 места.

Центърът по изкуства "Уекснър" в Охайо; Питър Айзенман
През 1989 година архитектът Питър Айзенман от Ню Джърси проектира първата голяма обществена сграда в Америка в деконструктивистичен стил - центърът по изкуствата "Уекснър" в университета в Охайо. Центърът е нещо като експеримент; безспорно това не е празно пасивно място за излагане на изкуство. Сградата е на пет етажа, има широко открито пространство, отличаващо се с бяла решетка, приличаща на скеле, която придава незавършен вид на сградата. Тези дизайнерски идеи предизвикаха доста спорове, тъй като в някои случаи пречат на функциите на сградата, като например изложбените площи за изящно изкуство, където директната слънчева светлина би могла да повреди творбите. Освен това центърът няма ясно различим вход - множество скулптурни елементи покриват стените и няма никакви врати. Вътрешността на сградата е не по-малко ексцентрична - някои посетители се оплакали от чувство на гадене, причинено от разположението на интериора.
Макар и противоречив центърът "Уекснър" е сред най-важните примери на деконструктивизма; той поставя на челно място абстрактни идеи и теории и дори ги издига над удобното и практичното.

Парк дьо ла Вилет в Париж; Бернар Чуми
Парк дьо ла Вилет в Париж е различен от всеки обществен парк, който сте виждали, с неговата странна мрежа от ярко червени постройки. Строен между 1984 и 1987 година на мястото на стария пазар за месо, паркът съдържа тематични градини, детски кътове, сцени за представления и 35 архитектурни "лудости", вдъхновени от идеите на деконструктивизма.
Стоманените конструкции са в ярък контраст с идеята, че паркът е открито зелено пространство.

Централната библиотека в Сиатъл; OMA/Rem Koolhaas
Начело с известния архитект Рем Коолхас архитектурните фирми OMA и LMN дадоха на Сиатъл една от най-смайващите деконструктивистични сгради в света. Библиотеката се състои от 8 хоризонтални нива с различни размери, облицовани със строителна стомана и стъкло, които оформят допълнителни външни публични пространства. Издигайки библиотеката над обикновената представа за помещение за книги, дизайнът се съсредоточава върху информацията като едно цяло, където всички нейни форми могат да бъдат докоснати, отразени и обсъдени.
Холандският архитект Рем Коолхас, основател и партньор в ОМА, който често не се поддава на етикети, се определя от критиците ту като деконструктивист, ту като модернист, ту като хуманист. Дизайните на лауреата на наградата "Прицкер" понякога са спорни заради тяхната разпокъсаност или неизползваемост, но в Централната библиотека на Сиатъл той помага да се създаде една от най-забележителните сгради на Америка и една от най-важните постройки в стила на деконструктивизма в света.

Центърът за съвременно изкуство в Синсинати, щата Охайо; Заха Хадид
Родената в Багдад Заха Хадид е първата жена лауреат на наградата "Прицкер" и също така допринася за много от деконструктивистичните творби на междунаронтата архитектура. Такава структура е построеният през 2003 година център за съвременно изкуство в Синсинати, носещ имената на Лоиз и Ричард Розентал.
Сградата е с форма на куб, а фасадата й е определена от геометрични обеми и прилича на необикновен "градски килим". Вита рампа отвежда посетителите до различните галерии, а подовете преминават в стени с плавни извивки.

Еврейският музей в Берлин; Даниел Либескинд
Дали Еврейският музей в Берлин на Даниел Либескинд е най-добрият пример за деконструктивизъм в света? Зигзагообразната структура, облицована с тънки цинкови листове и почти без прозорци, има за цел да припомни белезите и страданията на германските евреи. Част от него е построена върху пространство, заемано от Берлинската стена, а друга част включва постройка на апелативния съд от ХVIII век. Формата на сградата е вдъхновена от Звездата на Давид и нейната начупеност се сравнява с човешките състояния. Голямо празно пространство "прорязва" формата на музея, символизирайки празнината, останала след хилядите берлинчани, убити и депортирани през Холокоста.
Вярвам, че този проект свързва архитектурата с всички важни за човечеството въпроси, казва Даниел Либескинд. Стремях се да създам нова архитектура, която да отразява разбирането за история, новите разбирания за музеите и е реализация на връзката между заданието и архитектурното пространство. Поради тази причина музеят е не само отговор на заданието, той е емблема на надеждата, смята архитектът.

http://stroitelstvo.info

06.08.2011