Century Homes недвижими имоти Велико Търново, апартаменти, къщи, наеми чрез Century Homes. Имот във Велико Търново и България

Европа се активизира да строи пасивни сгради

Големина на шрифта: A A A

Сграда, която улавя топлината от слънцето. Сграда, която се охлажда сама. Енергийно независима е и за разлика от много други остава пасивна към възможността да консумира и пилее ресурси. Не й трябват радиатори или климатици, достатъчна й е единствено слънчева светлина и човешка топлина. Това е пасивната сграда. За по-малко от 15 години този тип сгради се превръщат от рядкост, в култура, индустрия, начин на живот.

В Европа в края на 2010 г. сертифицираните като пасивни сгради са 25 хил. Разгънатата застроена площ на тези обекти е 12 млн. кв.м. Тази статистика изнесе по време на втората национална конференция "Пасивни сгради България" Гюнтер Ланд от Инициативна група "Пасивни сгради Австрия".
Настоящият брой от 25 хил. европейски пасивни сгради представлява огромен и удивителен скок напред. В Германия, откъдето тръгва стандартът за пасивни сгради през 1997 г., е имало само десет такива. Днес обаче те са близо 15 хил.
И докато в началото пасивните сгради са били само еднофамилни жилищни, днес се строят пасивни офиси, търговски сгради, болници, училища, общежитие и дори пожарни и затвори. Проекти има за изграждането на цели "пасивни" квартали.

Конвенционална/пасивна
Дори малките деца вече знаят, че жилищата пилеят най-голяма част от енергията – цели 40%. Те обаче са с най-големи възможности за постигане на нискоенергийност. Годишно една средностатистическа българска сграда без изолация потребява над 250 kWh/кв.м само за отопление и вентилация. При сгради с недостатъчна изолация този разход е между 100 и 150 kWh/кв.м.
За разлика от тези сгради пасивната изразходва за всичките си нужди не повече от 120kWh/кв.м годишно, като за отопление и вентилация този разход е едва 15kWh/кв.м годишно. Пасивната сграда обаче има доста солидна "обвивка", което е едно от основните неща, допринасящи за намаляване на енергопотреблението. Ако при една обикновена сграда изолацията е около 8 см, при пасивната тя е 30 и повече. Има случаи, при които достига и надхвърля 50-60 см.

Принудителната вентилация на помещенията е другата мярка за намаляване консумацията на енергия. Във всяко помещение на сградата се подава пресен въздух, а мръсният се изсмуква. По този начин в сградата постоянно има чист въздух, преминал през филтър. Чрез въздушен топлообменник се запазват над 80% от топлината във вентилационната система при отвеждането на отработения въздух.

… след десет години
Въздухът в Европа е чист, хората - здрави и работоспособни, навсякъде се движат електромобили, а сградите са енергийно независими… Така би изглеждал Старият континент през 2020 г., ако общоевропейската цел бъде изпълнена.

През май миналата година беше приета директивата относно енергийните характеристики на сградите, според която след 2020 г. всички постройки трябва да отговорят на изискването за нетно нулево потребление на енергия. Две години по-рано на тези изисквания трябва да отговорят държавните и обществените сгради – нещо като личен пример. За да се случи всичко това обаче, всяка държава членка трябва да транспортира директивата на национално ниво. Първата стъпка трябва да бъде извървяна до юни тази година. Дотогава всяка страна трябва да създаде методология за оптимизиране на разходите, обяснява Георги Стефанов от WWF. Това означава, че самите държави членки трябва да калкулират какво ще струва привеждането на сградите според изискванията на директивата и какви ще са ползите от това.
На всеки три години ще се прави ревизия на постигнатите цели.

За да се случат заложените в директивата изисквания, са нужни както визия и стратегия на всяка една държава, така и разработването на механизми за стимулиране на зеленото строителство и промотиране на ползите от него. Изграждането на една пасивна сграда струва доста повече от строителството на обикновена и това е нормално, защото колкото по-ниски са енергийните разходи от една постройка, логично толкова по-скъпа е инвестицията за изграждането й. Тези допълнителни разходи обаче се изплащат в рамките на около десет години благодарение на енергийните икономии. А сградите – пасивните сгради, за разлика от останалите запазват високата си стойност и след дълъг период на експлоатация.
Информация: http://sg.stroitelstvo.info

31.01.2011