Century Homes
22.11.2024 08:35
Заповядайте в новия ни офис на ул. Рафаел Михайлов №4
 English  Български  Русский
  
 
» Споразумения има за 14 от 16-те блока, кандидатстващи за саниране, правят ги догодина
» Празничен курбан ще бъде осветен по случай Димитровден и 839 години от въстанието на Асен и Петър
» В село с положителен естествен прираст правят спортно игрище и детска площадка
» Подготвят за пускане новия мост под Царевец
» Водопроводът на Драганово влиза в програмата с приоритетни обекти на Г. Оряховица
» Всички новини...
Абонамент за Email новини
Съгласен съм с Политиката за поверителност, Условията за ползване и Общите условия
 
 
» Строителната продукция у нас бележи най-силен ръст за тази година през септември
» 🔑 WhatsApp чат канал 🏠 Абонирайте се!
» 🏠 Бъдете първи в недвижимите имоти! 🏠 НА VIBER
» Всички новини...


Първият учебен ден – от Възраждането до наши дни
Големина на шрифта:  A  A  A


Кога и как е започвал първият учебен ден?

Исторически данни за началото и края на учебната година по българските земи, след Освобождението и в съвременна България се съдържат в правилници, наредби и други нормативни и законодателни документи, съхранявани в Националния музей на образованието – Габрово.

През Възраждането

В килийните училища, възникнали в края XVIII и началото на XIX век, учебната година не е свързана с конкретна дата. Нейната продължителност, начало и край зависят най-вече от учителите (свещеници, занаятчии).

На отделни места учителите преподават само през зимния период, на други – обучението продължава през цялата година. Училището се затваря само на църковни празници.

Във взаимните училища рамките на учебната година се определят от „спазаряването на даскала” – обикновено за шест месеца, от Димитровден до Гергьовден.

От средата на XIX век със завръщането на руските възпитаници и стипендианти започва изработването на школски закони, които установяват и една по-определена като време учебна година. Тя започва в края на месец август или началото на септември и завършва през юни.

На Петровден - в края на учебната година, се провежда Публичен изпит, на който присъстват училищното настоятелство, родителите на учениците и голяма част от населението.

За децата, ангажирани със земеделска работа, обучението започва 2-3 месеца по-късно и този въпрос постепенно се урежда нормативно. Проблемът се поставя на учителски и епархийски събори през 70-те години на XIX век. На събора в Шумен през 1873 година се изработва „Устав на селските училища”, според който учебната година за тези деца е девет месеца.

След Освобождението
След Освобождението традицията не се прекъсва. Законодателните актове постепенно изграждат, формират и регламентират училищна организация, която в общи линии съществува и днес.

През 1879 г. циркулярно писмо на проф. Марин Дринов, завеждащ отдела за народно просвещение и духовни дела в рамките на Временното руско управление на България, определя 1 септември за начало на учебната година. Този регламент се запазва до 1885 г.
В българските земи извън пределите на Княжеството занятията започват първия понеделник преди 15 август и завършват на Петровден.

Въпросът със селските училища остава актуален и след Освобождението. Учебната година за тях започва в периода между 1 септември и 1 октомври и приключва в началото на май.

Според съхранен във фонда на НМО документ окръжните инспектори настоявали пред учителите учебните занятия да започват по-рано есента и да завършват по-късно пролетта. Но по места, където искали да задържат учениците след Гергьовден, не се стигнало до желания резултат. Децата напускали училище заради земеделска работа и не успявали да положат изпит.

Реформи след 20-те години на XX век

По времето на министър Стоян Омарчевски (1920-1923) са извършени редица реформи в образованието, включително и в организацията на учебния процес. Учебната година за градовете започва на 15 септември и завършва на 12 юли. За селските училища тя завършва месец по-рано – на 15 юни.
Датата 15 септември се запазва до 1949 година
По-динамична е промяната за края на учебната година в периода 1937-1942, когато често се сменят и министрите на народното просвещение. Разделението на градски и селски училища остава. Например през 1938 г. учебните занятия завършват на:

28 май за селските първоначални училища
4 юни за селските начални, прогимназии и основни
11 юни за градските начални, прогимназии и основни
22 юни за градските гимназии и средни училища.

По време на Втората световна война краят на учебната година се запазва. Само в градовете той е 3 седмици по-рано.

От 1952 година под влияние на образователната система в СССР се извършва промяна в рамките на учебната година (1 септември до 30 май). Моделът се оказва неприложим за българската образователна традиция и от 1957 година до днес началото на учебната година е 15 септември.
Източник: dariknews.bg
14.09.2021
Потребител: Гост
» Вход » Регистрация

» 32 НАМАЛЕНА ЦЕНА
Напълно обзаведен апартамент с една спалня в кв. Акация, гр. Велико Търново
Апартамент € 88 000
Локация: Велико Търново

» ПОД НАЕМ
Обзаведен южен офис под наем до парк в кв. Кольо Фичето, гр. Велико Търново
Офис € 500
Локация: Велико Търново




Политика за поверителност  |  Условия за ползване  |  Общи условия
© 2024 ch-eu.com. Всички права запазени.