Century Homes недвижими имоти Велико Търново, апартаменти, къщи, наеми чрез Century Homes. Имот във Велико Търново и България

Кариерите край Никополис ад Иструм са отдавани на концесия още през Античността

Големина на шрифта: A A A

Добивът на суровини има своето значение за човека от най-дълбоки времена. Още от Античността е съществувало право на отдаване на залежи за добив, както на частни лица, така и на държавата.
В началото на II век сл. Хр. възниква огромна необходимост от каменен материал в региона. Причината е, че след войните на римляните срещу племето даки, император Траян решава да ознаменува победата си, построявайки изцяло нов град на брега на река Росица, в близост до днешното село Никюп. Затова му дава и името “Улпиевият (родовото име на императора) Град на победата край река Истър (Дунав)”. “С изключение на черноморските градове, в днешна Северна България няма традиция за строителство на градски центрове с монументална архитектура преди идването на римляните. Това е причината от обособяване на места за добив на каменен материал за построяването на изцяло нов град като Никополис ад Иструм. Камъкът е важен както за строеж да сгради и акведукти, така и за направата на колони и други архитектурни детайли”, разказва археологът от РИМ Калин Чакъров.
За масовото строителство в Никополис ад Иструм е използван по-мекият и лесен за добив пясъчник. Най-близкият източник за набавянето му се намира до Полски Сеновец, откъдето почти до края на ХХ в. е добиван качествен строителен материал за изграждането на къщи. Вероятно и римският град е ползвал същите източници, посочва археологът.
За направата на множеството колони, плочи за улична настилка, водопроводни елементи, гробнична архитектура и други монументални градежи, е използван различен вид камък – доломитизиран варовик. Той е много по-твърд от пясъчника, има сивкав до кремавобял цвят. Голямата му здравина е причината да бъде използван за изработка на архитектурни детайли. От него са изработени и съставните елементи на каптажа на Западния акведукт на Никополис ад Иструм край Мусина. Почти всички парчета от колони, капители, надгробни плочи, жертвеници и др., които все още се намират в ниви, където има римски селища, в дворовете на съвременни църкви и разбира се в самия Никополис ад Иструм музеите във Великотърновско, са направени от доломитизиран варовик.
Най-близките кариери за добиването му се намират между селата Самоводене и Хотница, където извличането на същия каменен материал, който римляните използват, продължа и до днес.
Югозападно от Самоводене, в местностите Могилките и Курн?ците, и до ден днешен има останки от незавършени архитектурни детайли, следи от добив върху скалите, както и високи над 10 м могилообразни възвишения, образувани от човешка ръка вследствие на обработката на камъка. Именно поради последната причина нашите предци са нарекли това място “Могилките”. Кариерата е с площ от около 200 дка и все още впечатлява с мащабите си.
Съседната кариера в местността Курн?ците е била не по-малка (днес около 35 дка). Един от пионерите на българската археология, Карел Шкорпил, я описва като най-голямата каменоломна на Никополис ад Иструм, а в туристическия пътеводител на Велико Търново от 1907 г. пише, че незавършените детайли са толкова впечатляващи, че все едно каменоделците току-що са оставили своите инструменти и са напуснали мястото. Името на местността означава “място на изкоренена гора” и идва вероятно от следите от добив, оставени от римляните. За съжаление голяма част от нея е унищожена през втората половина на ХХ в. при извличането на варовик на бившия Строително монтажен комбинат, споделя Чакъров.
Югозападно от Хотница (местностите Кайрака и Хотнишката курия) съществуват други древни кариери, използвани и до наши дни. Покрай тях се откриват следи от древни пътища, по които са транспортирани готовите произведения.
Южно и югозападно от Русаля има други древни каменоломни. Едната е в местността Мазите, а другата се нарича Маркова стъпка. Според местна легенда, записана още през 1872 г., Крали Марко стъпва с единия си крак на платото до Русаля, а с другия на възвишението Кутра баир до Лесичери, строейки величествения Марков камък (Лесичерски стълб). От тежестта на героя се е образувала вдлъбнатина, откъдето идва името на местността – Маркова стъпка.
Най-отдалечената кариера се намира до сухиндолското село Коевци. Тя е разположена на около 40 км от Никополис ад Иструм, но голямата необходимост от монументални градежи за новостроящия се град оправдава далечната инвестиция. Югоизточно от селото, в местността Д?рменджика все още има огромни каменни блокове, основи за антични стълбове и други архитектурни детайли. Едно интересно разчертаване с форма на полуокръжност, известно сред местните хора като “Римския часовник”, е резултат от разчертан, но неизвлечен детайл.
В района на павликенските села Бутово, Върбовка, Недан и Сломер, както и в близост до градовете Сухиндол и Левски, има вулканични образувания, известни като базалтови могили. Древните римляни добиват и от тях камък за строителство в бедната на този материал равнина. Застиналата лава има черен цвят, голяма здравина и трудна цепителност. Базалтовите могили са 11 на брой и се простират между свищовското село Драгомирово и гр. Сухиндол. Една от най-впечатляващите е възвишението Чатала/Чатал тепе (“Раздвоеният хълм”) между Бутово и Върбовка.
Любопитен факт за доломитизирания варовик е, че с него работят основно каменоделци от малоазийската провинция Витиния и Понт, днешна северозападна Турция. Те са преселени в провинция Тракия, заради това, че са изкусни майстори на обработката на камък. Изделията от техните работилници намират употреба не само в Никополис ад Иструм, но и във военния лагер Нове, римски вили като Античния керамичен център край Павликени, тържището Дискодуратере, между дряновските села Гостилица и Славийково, тоест основно в административната територия на Никополис ад Иструм. Интензивният добив на този вид камък е от 30-те години на II в. до 30-те години на следващото столетие, когато вероятно зачестилите варварски нашествия довеждат до свиването на мащабите на строителство на монументални градежи.
През късноантичната епоха добивът на масовия каменен материал става от най-близката околност, а старите бляскави градежи от II–III в. се превръщат в леснодостъпен източник на суровина, тенденция, която се запазва и до по-късно. Един от премерите са вградените в царския дворец на хълма Царевец във Велико Търново римски надгробни плочи.
Кариерите за камък на Никополис ад Иструм са на близко разстояние до римския град. Любопитният турист може да отдели няколко часа в дните покрай четвъртия фестивал за антични възстановки “Нике – играта и победата”, който ще се състои на 13 август 2019 г. в Никополис ад Иструм и да разгледа тези малкоизвестни, но любопитни места, призовава археологът Калин Чакъров.

Източник: www.dnesbg.com

09.07.2019