Century Homes недвижими имоти Велико Търново, апартаменти, къщи, наеми чрез Century Homes. Имот във Велико Търново и България

Релефната карта на България в Дряново

Големина на шрифта: A A A

Най-точната и една от най-старите - създадена през 1962 г.
Една от най-търсените забележителности в Дряново. Релефната карта на България се намира в двора на СОУ „Максим Райкович“, точно срещу часовниковата кула. Изработена е преди повече от половин век – през 1962 г., и изключително точно пресъздава релефа на родината ни. Толкова точно, че по големите реки да тече вода и да се влива в моретата. *
Направена е по идея на учителката по география Бонка Тихова (по-надолу има неин разказ), като значим принос имат и доброволно участвалите ученици. Изработена е от цимент в мащаб 1:100 000, размерите й са 4.30 на 6.90 м. През 2013 г. е обновена от младежко сдружение МОГА-Дряново.

Тук се провеждат открити уроци по география – на чист въздух, по нестандартен начин, който завинаги оставя спомен у децата.
На 6 май 1992 г. създателката Бонка Тихова разказва на Любомир Димитров (Бахчеванов) каква е причината да създаде този удивителен обект и как се е случило това. Интервюто е публикувано в книгата на видния краевед „В Дряново бял свят съм аз видял…”. Ето го:

„Когато се трасираше стълбището на гимназията през 1962 г. видях, че на първата площадка се очертава много удобно място за релефна карта. Идеята да се направи беше моя, като исках учениците два пъти през деня, като отиват и се връщат от училище, да гледат тази карта и да им бъде интересно.

Най-напред отидох до Троян, за да видя тяхната карта, която се оказа много слаба, защото беше изработена от пясък и отгоре зациментирана и ако скочиш без да искаш на нея тя ще се повреди.

Бях и в Трявна, но и там не ме задоволи изработката, защото беше с много едри форми. Посетих тогава и Стара Загора, където тяхната географска карта беше много добре изработена, като включваше България, Черно море и част от тогавашния СССР. Разбрах, че там са работили с хераклит. Работата по увеличаването на картата след посещението ми в София трая шест месеца, като през време на учебните занатия (в годината) съм работила всеки ден от два до пет часа следобед. В тази дейност включих да ми помагат и ученици. Отначало те бяха 15, от тях видях, че могат да работят добре само трима и се спрях на тях – Дабко Дабков, Сийка Янкова Колева и Донка Иванова Маркова. Благодарна съм и на тогавашния Градски народен съвет и най-вече на господин Георги Тропчев.
Трудностите по-нататък, след като увеличихме картата, бяха от какъв материал да направим хоризонталите и формите, защото това беше важно. Отказах се от хераклита и като отидох в Стара Загора на свиждане на моя син, който беше войник там, видях на една витрина украшения и фигурки изработени от стиропор. Казах си, че именно той ще свърши добра работа.
Когато започнах увеличението на картата, я разделих на квадратчета, по 1 см квадратчето, тъй че картата беше разделена на 25 000 кв.см. Най-напред започнахме с изливането на циментовата площадка, където се трудиха майстори строители. Очертанията на картата бяха определени точно с летви 2х3х2 см, които да отговарят на тези деления, а след това отляхме хоризонталите, като кофражът беше от стиропор. Изрязването на хоризонталите от стиропор ставаше с помощта на реотан, като тук помагаха ученици, които се бяха лишили доброволно от лятната си ваканция и се сменяха на групи.
След излятата циментова площадка направихме водопроводната мрежа за картата, като определихме къде точно ще са изворите на реките. И още нещо – отливането на хоризонталите трая два месеца, моделирането три месеца, а боядисването на картата – една седмица.
Като моделирахме картата я почистихме с прахосмукачката, за да се махнат и най-дребните останали частици, минахме цялата карта с безир и започнахме оцветяването в зависимост от надморската височина: от 0 до 200 м – хълмиста земя, от 600 до 1000 м – нископланинска земя и от 1000 до 1600 м – среднопланинска.
Мен ме тревожеше, че преди картата не беше добре поддържана, боята от атмосферните условия избеля, а децата се „разхождаха” по нея, с което бавно, но сигурно я рушаха. Хубаво стана, че най-после тя се огради, отново се боядиса и освежи и ще се запази за идните поколения.“
http://destinationdryanovo.com/

14.06.2016