Село Марян
Марян е село в Северна България. То се намира в община Елена, област Велико Търново. Село Марян се намира на около 8 км източно от град Елена, на пътя за град Сливен. Разположено е на равно място между реките Боровщица (Руховска, Мийковска) и Бързица (Костелска), на 300 м надморска височина. От изток, север и запад селото е заобиколено с хълмове и е открито към юг.
История
Някои изследователи го определят като едно от най-старите селища в Еленско, по-старо от Елена. Те свързват неговото възникване с епохата на римското и ранновизантийското крепостно строителство в Предбалкана и Балкана. Основание за това дават останките от базилика от V или VI век, върху които е имало църква или манастир. Тези останки се намират в северния край на селото, където се сливат двете реки. Тук са открити мраморни колони и капители от V – VI век, които се съхраняват в Софийския археологически музей.
Една от легендите за името на селото гласи, че на път за Цариград от там минала сестрата на цар Иван Шишман, Кера Тамара, която народа галено наричал Мара. Тази велика българка, която минала под венчило с другоезичник за да спаси страната и народа си, оставила калпак с жълтици, за да се построи манастир и да се слави името Христово и нейното.
Селото се заселило отново около 1800 година, когато някой си дядо Радул или Радивой дошъл неизвестно откъде (според някои от Западна България) и заварил тук един манастирски чобанин (овчар). По-късно дошъл от Арбанаси дядо Яко, основателят на Кирчевския род в селото.
Може да се предполага, че наличието на църква или манастир между двете реки е създавало условия за събиране в празнични дни да се черкуват тук овчари от околните махали и така възниква селището. Надделява мнението, че първите заселници са били овчари, които пасели манастирския добитък. Кошарите им се намирали в южните покрайнини на селото и тази част се наричала Чобановци. Югоизточната част на селището се наричала Мурадовци – от името на султан Мурад.
Край Марян са се водили много битки между турската и руската армия през 1877 г. Те са не по-малко важни за изхода на войната от шипченската, защото не са дали възможност на турците да прекарат войски в помощ на Плевенската крепост, обсадена от ген. Тотлебен. По време на войната селото е опожарявано 2 пъти от омурташкия башибозук.
