Century Homes недвижими имоти Велико Търново, апартаменти, къщи, наеми чрез Century Homes. Имот във Велико Търново и България

Петльовден – обичай на стотици години, оцелял до наши дни

Големина на шрифта: A A A

По българските земи е познат на изток от линията Добруджа, Ришки проход, Ямболско и още по- на юг – Лозенградско и Одринско. Макар да не е общобългарски, обичаят е тачен на много места и възприет като празник на мъжката рожба. Той се среща в обредната практика на старото местно българско население в Североизточна България и имa ясни връзки с основните дялове на българската обичайна система.

Петльовден образцово е описан от М.Николова, М. Василева (за Добруджа), Ст. Генчев и др. Интересeн пример за съхранен и продължаван във времето обичай, чийто елементи и днес могат да бъдат регистрирани конкретно в някои селища от Варненска област. Особено тържествено той се празнува в с. Голица и няколко околни села. Празникът се уважава и сред гагаузите. Интересно е теренното проучване от колектив учени, които изследват гагаузките села около гр. Каварна.

По традиция обичаят се изпълнява преди всичко от семейства, които имат синове. В някои селища обичаят има специален вариант за семействата с дъщери и в крайна сметка е общ за целите селища. По време той е свързан с празника на християнския светец Евтимий и винаги се празнува на 20 януари или 2 февруари, в зависимост от действащия календар.

Съществуват няколко устни предания за произхода на този празник. Все още се разказва за това, че при сформиране на еничарските войски са били вземани насилствено мъжките рожби от всяка българска къща. Една майка решила да измами турците като заклала петел и окървавила пътната врата. Когато минавали войниците да вземат детето й тя през сълзи нареждала, че е омъртвила детето си, за да не го предаде на турците. Войниците се изплашили от смелата българка и си тръгнали от селото.
Друга легенда свързва обичая Петльовден с библейските сюжети при раждането на Христос, когато цар Ирод е наредил всички младенци да бъдат избити, за да бъде убит и самия новороден Иисус.

Названията на обичая според Ст. Генчев са три типа:

Образувани от петел + ден/т.е. по названието на жертвената птица/ с ред фонетични варианти. Този тип названия, които по същество са названия на празник, са по-широко разпространени у нас българите. Към същия тип доколкото са образувани пак от петел, но от формата на номина агентис, се отнасят и Петеларовден, Петларовден.
Названия, образувани според М.Николова от особеностите на жертвената птица, която в по-тесен регион следва да е винаги черна –„Черновден“, „Света Черна“.
Названия по името на св. Евтимий. Тук вариантите са изключително много: от Евтим, Евтимовден до Хетим и Ихтиман (?). Този тип названия също са много широко разпространени.

Не са редки случаите в едно селище да са разпространени и познати две и повече названия от различен тип, едно от които винаги е по-активно. В отделните области може да е познато само едно название.

Подготовката на обичая включва следните специални моменти – осигуряване на петел, по-рядко, но не невъзможно – ярка. Птицата в отделните селища следва да е отгледана в двора на семейството, а в по-малък брой селища да е винаги черна. На празника се приготвя специален реквизит, който представлява укаса от перата на жертвената птица. Към това се добавя и восъчната свещ, която по стари предания се изработва във всяко домакинство, което отбелязва празника. Към това се прибавя задължително и каделя вълна. Задължително на този ден е било и част от облеклото, ако не е възможно цялото облекло, да е сватбено.
Обредната храна е била приготвяна също поотделно във всяко едно от дамакинствата. Обикновенно се приготвя гозба от жертвения петел. Най-често е бил сваряван цял. Подготвя се пресен хляб или баница. Напитката, която най-често се приготвя е стоплено вино, подсладено и подправено с черен пипер. Както е добре известно в миналото основните участници в обичая са били жените-майки. В далечното минало се наблюдава неизказана забрана за участие на омъжени, но без деца жени в Петльовден и Бабинден. И ако тази забрана отпада за Петльовден, то за Бабинден се запазва. Участието на мъже е крайно забранено. Рядко е възможно да участва млад мъж, който може да заколи жертвения петел. Това се е наблюдавало предимно в селата около Котел и Карнобат. Юношата се нарича петелар или петлар. Мястото, където трябва да бъде заклан петела на празника варира от къщния праг и прага на дворната врата до дръвника, градината, двора изобщо. При заколването нарочно опръскват наоколо с кръв, специално цапат с нея лицето на петеларя и изобщо лицата на момченцата до 12-13 годишна възраст, за да са здрави. Намазват с тази кръв и вратите, които имат открита страна към улицата или двора. Някъде това става със самата отрязана глава на петела. Перата от опашката се изскубват и се използват за украса

Интересно е описанието на М.Николова на Петльовденския обичай от 1970г. в с. Голица, обл. Варна

„Жените започнаха да се събират към обяд заедно с бохчите носеха мрежи и чанти с бутилки вино, ракия, лимонада и други неща за ядене – наденици, торти и прочие. Настлаха черги по пода на читалищния салон и наредиха на тях донесените бохчи със зелници, пити и петли. На санитарката Радка Павлова Петкова подадоха копани, пити, зелник, дариха я с пешкир и престилки. Нахлузиха и върви с пуканки и чушки, прекадяване палене на свещи не бе извършено. След угощението при което жените си подаваха една на друго от донесеното и шумно се шегуваха, започнаха буйни хора, неудържими най- напред в читалището, а после и вън пред сградата. Те продължиха до късна вечер под звуците на гайди. А още по до късно продължи веселбата на насъбралите се в кръчмата жени и мъже (през деня мъже почти нямаше, т.к. беше работен ден) през 1970г. Угощението и веселието бяха още по –непренудени, т.к. освен мен нямаше други външни наблюдатели. Чуваха се безброй шеги и подмятания, свързани със символичната украса по женските глави и с характер“.
Днес празникът протича по начин, който местните сами режисират. В организацията винаги стои кметството и читалището. Дни преди Петльовден се определя къща, в която да се заколи петел. Действието се извършва в двора на стопаните, като голяма част от селяните се събират в двора на тази къща. В двора присъстват и жените от самодейната певческа група към читалището. През това време в много от къщите се приготвя храна за празника. Подготвен е и салонът на читалището, където по обяд се събира цялото село. Присъстват и много външни наблюдатели. В салона се дава пищно огощение. Всеки носи топла пита или баница, задължително сварено пилешко месо, както и алкохол, най-често вино, ракия, мента. На центъра на с. Голица се извиват хора, като за целта е ангажиран оркестър. В читалището, където са разположени масит,е се прави възстановка на обичая. Самодейната фолклорна група, режисирана от читалищните дейци, представя на всички посетители как е преминавал празникът в миналото. На тази основа в заключение може да се каже, че Петльовден е възможно да се разглежда като една от домашните регионални особености на българската обичайна система. Славянската основа на този обичай се потвърждава от няколко факта, които Ст. Генчев подчертава ясно: В ХХ век у славяните жертвоприношението на птица се среща в различни случаи: 1. Вероятно като средство за осигуряване на успех; 2. В знак на благодарност; 3. При погребение или при погребение-сватба;

Това дава основание да се допуска, че и по-рано жертвоприношението на птица у славяните не е имало единствена форма и насоченост.

Мария Николова изказва теорията си, че Петльовден е наследство от древнославянски празник в чест на лова и пчеларството, а по-късно и на жертвоприношение на птица – петел, символ на мъжкото начало. Чрез него подрасналите момчета е трябвало да получат силите на жертвения петел, които сили да ги подпомогнат в предстоящата им дейност на ловци и животновъди. Следователно според М. Николова Петльовден е празник, на който е била приемана новата генерация ловци за годината и в такъв смисъл е бил празник и на новата ловна или животновъдна година. Според Стоян Генчев, който цитира руския учен Зеленин, етническата история на българския народ не само допуска, но и предполага известно тюркско влияние върху формирането на българския обичай Петльовден. Тюркското влияние върху него би могло да бъде и един от факторите за обособяването му като регионална особеност в българската народна култура.

Източник: bulgarian.bg

02.02.2021